автор: sradev

Хубаво е да имаш някъде забутани пари, 50 стотинки например, и точно когато всички са се свършили и те да изскочат ненадейно...
Бай Ефтим

... И така, отивам аз на море и още от първия ден скътавам едни 50 стотинки за зор за ман - да ги намеря като се свършат големите пари. А те не искат да се скрият - където и да отида все ми припомнят за себе си.
продължи разтревожен бай Ефтим

Така е, бай Ефтимие, когато нарочиш едни новички живички пари за чер гологан. На тях им се ще веднага да тръгнат по белия свят, да видят 2 и 200, да пийнат, да хапнат, да пеят, да танцуват. Такава си им е душичката на младите пари.

Да давам добри съвети ме бива, ама да слушам съвети - хич. Особено своите.

Стискам в портмонето няколко новички банкноти, близначки. Направо от родилното със съседни номера кръстени. Дребни са, та дълго ги стискам. Заключил съм ги със 7-слойно заклинание, нарекъм съм ги за чер-чер ден и те, бедничките все си мечтаят за този черен ден. И се възгодряха. Едната вика "Мен вече 50 пъти за сладолед не ме размениха - сладка съм колкото 10 кила сладолед!" Другата се е назландисвала на толкова чаши вино, че и 3000 годишно вино ще погледне с пренебрежение. Горделиви станаха, ама акъл си нямат.

Преди четвърт век посадих едни 10 рубли в банка - да растат и да чакат реда си. Ама те се оказаха конячени, на грузински коняк наречени, от гърлото извадени, гърлено прокълнати. Смалиха се, смалиха се, взеха и банката под мишница и избягаха. Ще да са се върнали у дома.

А грошовете, копейките, стотинките, центовете... най-дребните монети си ги събирам от половин век. Тези, намерените. Казват - късмет са. Не ми се вярва - половин кило късмет съм насъбрал, пък нещо не го виждам. Те са от обидените парички. Недоверчиви. Обидени са на тези, които са ги изгубили, на тези, които са ги стъпкали. И мен ме гледат под око - няма ли да ги изхвърля. Или заменя в бакалията за едно-две протъркани и омърляни левчета. Но ги кътам, да не ми се обидят. Па може след време някое дете на някоя стряха да ги намери. Тогава късмета, този, които по малко са го събирали от мене могат да му го дадат. Ако ги изхвърля, то и останалият ще иде при тях.

По-едрите кътани пари са други. Те са си планирали ресторант, хотел, концерт, билет до друг град или държава. И не си фантазират. За това и се озлобяват: я някой крадец ще ти поканят, я пожар ще ти спретнат... А като се договорят със съседските то може и инфлация да организират. Злобни са тези пари и най-добре е огън да ги гори. Оня ден едни такива замених на половин кило тютюн (Black Cavendish щот в тая страна не се продава Condor). Така им се пада!

А 10-те лева дето скътах в една книга, за да не ги изпия - отидоха за почерпка по случай намирането им.

"Хайде, стига" обади се Совата от шкафа, "аз пък дойдох при тебе с картофите"

Послушах бабата на монетите и прекъсвам пътеписа. Някой ден, когато тя е в по-ведро настроение ще го довърша.