автор: hixxtam

      Том Кенет влезе в кабинета си, погледна димящото горещо кафе на бюрото и мислено благодари на секретарката сядайки на стола. Денят слънчево-пролетен трябваше да вдъхва спокойствие. Трябваше.
      Запали цигара, отпи глътка кафе, но това не промени усещането му, че днес нещо ще се случи. Денят беше обичаен, но някакво вътрешно напрежение, непоклатимо държеше сетивата му нащрек.
      Лампата на разговорната уредба светна с приятния глас на секретарката:
- Отчетите са на бюрото Ви. Имате 10 минути до заседанието.
      Изпи поредната глътка горчиво кафе и се опита да събере мислите си. От 2 седмици е шеф на дирекция производство в Компютър Инженеринг Корпорейшън. Еуфорията след назначението не беше отминала и въпреки това предчувствието му го накара да тръгне към заседателната зала с нежелание. С огромно учудване забеляза, че пред врата няма обичайната тълпа от шефове на отдели, стари вицове и неестествен смях. Влезе и остана изненадан от камерния състав в залата. Кимна за поздрав и седна, питайки проектанта с поглед – какво става по дяволите?
- Нямам понятие - отговориха присвитите му очи – питай сигурността.
- Няма смисъл – отговори Том с потрепване на мигли – такава стена е спуснал, че в нея може да се разбие и свръх скоростен експрес.
      Мълчаливият разговор беше прекъснат от влизането на председателя на борда на директорите, стария Стан Милър.
- Добър ден, господа – започна той стандартно – днес сме в намален състав с цел сигурност. Пред вас г-н Кенет има един формуляр с декларация, в която се задължавате да забравите за днешното ни заседание, напускайки тази зала. Няма да има протокол и дневен ред, забравете за отчетите си.
      Да преминем към същността.
- Господин Томас – обърна се към директора по сигурността – Можем ли да разчитаме на вашата дума, че залата е обезопасена?
- Да, господин Милър – отговори Андрю Томас – моите специалисти провериха всичко и напуснаха след моето идване тук.
- И така господа, да започваме – каза Милър, погледът му се премести от Кларк Хюз - директора по проектирането към Том – подайте декларацията си г-н Кенет.
Давам думата г-н Томас да ви запознае с проблема, който стои пред нас.
- Господа, получихме секретна информация за нов вид компютър, нямащ нищо общо с известните ни до този момент. Разработката му не е дело на нито една фирма или корпорация в бранша. Информацията пристигна анонимно в нашето ведомство. Става дума за съвсем нова технология компютърни системи, която може да доведе до революционни промени в обществено развитие на цялата планета. Може би звучи налудничаво, но искам да ви кажа, че за проучването на проблема използвах най-добрите и известни специалисти в момента. Самият факт, че не можаха да открият подателя на този и-мейл, доставчика, страната, континента или зоната от която е изпратен, ме накара да предположа, че е много вероятно, тази информация да се окаже истина.
И така, ето го и самия и-мейл:
      “Господа,
Вие може окаже се на гребена на вълна, ако използва свой ум и находчивост. Ние предлага на вас възможност стане лидер в технологии с най модерен процесор от поколение не знаещо във съществуващ свят. Вие и ваш екип трябва само бъде даде съгласие за работа съвместно с нас. Ние изпратим представител, който бъде ваш съвет и наша страна. Ако вие съгласни ние с вас направи революция в технология. Ние не може опише принцип, но може предостави вас проект, реализация и технология.
Вие даде съгласие с отговор на този писмо. Ние дадем вас възможност запознанство с обект.
МГС Орис.”
- Боже, с какви глупости ни занимават – помисли си Том поглеждайки Кларк и се изненада от сериозния му поглед. Мисълта му беше прекъсната от равномерния тембър на Андрю Томас:
- Борда на директорите след доста продължителни дебати взе решение да отговори на този и-мейл и да проследи пътя на писмото. Събрахме най-добрите компютърни специалисти и хакери – елита в тези браншове. Според мнението им писмото просто е изчезнало в мрежата. Няколко минути след това се получи още едно писмо от нищото, което гласи:
      “Господа,
Ние удовлетворено ви се радва и ви праща блок схема на компютър в бъдеще, което вие разглежда в принцип и реши, че ние много, много сериозни и ангажирани с проблем. Нека ваши специалисти мислят и кажат възможни ли работи този проект.”
В писмото имаше прикачен файл на блок схема която има много общо с известните ни досега системи, но за това ще говори Кларк Хюз.
- Май само аз нямам никакво понятие, какво става – помисли си Том, а Кларк без да го канят втори път започна:
- Според мен, това е традиционна схема на компютър изградена с един единствен елемент, чието предназначение е описано в писмото, но не е ясен принципа му на действие. Този елемент осъществява – на това място Кларк се запъна – Бог знае каква връзка. С него според описанието машината няма нужда от мрежа и може да влиза във връзка с всеки един подобен компютър, независимо дали е включен или не. Създателите му гарантират, че пространствено-времевите параметри не оказват влияние на качеството на връзката. Ако това е истина, ние сме пред прага на нова и глобална мрежа надвишаваща всички наши представи за интернет. Според изпратилите писмото, програмния продукт осигуряващ тази система ще ни бъде предоставен заедно с въпросния чип, при подписване на договор между нашата фирма и техен представител.
- Къде ли е снимачният екипна този научно фантастичен трилър? – засмя се Том наум, но гласът на Стан го върна в действителността:
- Господа, борда на директорите разгледа този въпрос и стигна до извода да продължи контакта с тази загадъчна фирма. Колкото и невероятно да звучи, ние сме съгласни да поемем този риск предпазливо и без излишна еуфория. Вие тримата сте екипа, който ще осъществи връзката и като специалисти, ще имате решаваща дума при осъществяването на договорните отношения, ако се стигне до такива. Ако този чип съществува, искам да се създаде група, която да разгадае принципа му на действие и да разработи неговото производство. От този момент вие сте в командировка за неопределено време, ще живеете в служебните апартаменти на корпорацията и ще контактувате само помежду си и с мен. Малката заседателна зала на етажа за гости, където ще живеете, е оборудвана с всичко необходимо за вашата мисия. До срещата с техния представител вие ще сте на разположение. Имате един час да отложите всички лични ангажименти през следващите 2 седмици и да предадете работата си на вашите заместници.
Нека начертая в розови краски перспективите, които са пред вас, при положителен резултат от нашата работа. Фирмата ни ще стане водеща в бранша на световната сцена, а вие едни от най-богатите й акционери.
Ще се видим след час в малката заседателна зала. Свободни сте.
      Том стана и излезе от заседателната зала. Отиде в кабинета си и извика секретарката.
- Госпожо Мак Грийн, – започна той – Моля да отложите всичките ми лични срещи и да не приемате нови до второ нареждане. От днес съм в командировка за неопределено време. Цялата лична кореспонденция съхранявайте до моето завръщане. Като приключим ме свържете с Илейн и се обадете на Адела Хигинс, да дойде в кабинета ми. Тя ще ръководи дирекцията до моето завръщане. Вие сте секретарка с опит и ви моля, да й оказвате необходимата помощ.
Секретарката изчака няколко секунди и като не получи други нареждания тръгна. При вратата я спря гласът му:
- Щях да забравя, за утре вечер бях поел ангажимент в бридж клуба. Моля обадете и се и кажете да не разчитат на моето присъствие, за което се извинявам.
      Завъртя се със стола към прозореца и притвори очи. Какво ли го очаква през следващите дни. Разбираше секретността, в която се покриваше тази история. Представи си, че се разчуе, а това излезе поредният сапунен мехур. Голям смях ще падне. Освен това финансовото състояние на корпорацията не е цветущо. Не случайно за две години, той е третият директор производство. Най-проветривото място. При най-малкия полъх на вятъра, става голямо течение на този стол. Ако обаче е истина, какви перспективи се откриваха. Затова старците са се размърдали. Хиени са те. Имат нюх. И той ще е на гребена на вълната заедно с тях. Името му ще бъде уважавано, а може и да получи неустоимо предложение от някоя по-голяма компания.
Телефона прекъсна мислите му:
- Свързах ви с Илейн – каза секретарката. След кратка пауза гласът на приятелката му произнесе познатата фраза:
- Кажи скъпи!
- Илейн, заминавам спешно в командировка. Не зная кога ще се прибера, но ще ти звънна от там.
- Къде мили?
- Някъде извън страната, ще науча в самолета. – излъга я той.
- Ще ти звъня на мобилния, съкровище.
- Нямам понятие дали там ще има покритие – опита се да отбие атаката.
- В цял свят има покритие скъпи.
- Казаха ми, че няма – направи последен опит, ядосан на себе си.
- Аз все пак ще опитам – доказа упоритостта си тя.
- Добре, мила – отказа се Том – ще ми е приятно да се чуем.
- Чао, скъпи!
- Чао, съкровище – завърши разговора с горчив вкус в устата си.
Гласът на секретарката изхвърли неприятните му мисли:
- Ади Хигинс е тук, г-н Кенет.
Още не завършила изречението, врата се отвори и влезе светло руса жена около 40 годишна.
- Здравей, Том! Викал си ме.
- Да, Ади. Заминавам в командировка. Ти поемаш дирекцията. Познаваш ситуацията. Дръж изкъсо Донован, че нещо хората му са изостанали. За времето, докато ме няма, да наваксат. Ако имаш нужда от помощ, обръщай се към Мак Грийн. Тя е много добре запозната и може да ти окаже съдействие.
- Добре Том, от утре поемам нещата. Каза Ади и тръгна към вратата.
- Почакай, Ади – върна я Том. – Поемаш нещата от сега. Сядаш на моя стол и започваш. Аз излизам след няколко минути.
Ади го погледна учудено и попита:
- Каква е тази спешност? Какво става?
- Нямам понятие – излъга я Том.
- Казаха ми да имам готовност всеки момент.
- Разбрах, че днес не е имало сутрешна оперативка. Щяла да бъде следобед
- Щях да забравя, ето отчетите – показа листите на бюрото той. - С изключение на Донован всичко е наред.
      Погледна часовника си, взе сакото от облегалката на стола и тръгна. На вратата се спря за миг и се обърна.
- Пожелай ми успех, Ади. Зная, че ще се справиш.
- Успех, Том! Не се съмнявай в мен.
- Чао – каза и той и излезе.
      Асансьора спря на 17-тия етаж. Том излезе в коридора и тръгна към секцията за гости. След завоя се спря учуден. Коридора беше преграден с врата и пред нея имаше двама души от охраната.
- Заповядайте, г-н Кенет! - отвори му любезно врата единия.
Том мина и се запъти към залата за съвещания. В нея вече се беше настанил Андрю Томас. На стената имаше огромен плазмен монитор, а на кръглата маса 4 лаптопа.
- Настанявай се – посочи му един стол Андрю – след малко ще се съберем. Имаш ли мобилен телефон?
- Да
- Изключи го и го прибери в онази каса. Остави там часовника си и всички лични вещи с изключение на личната карта.
- Става интересно – каза Том – но послуша съвета му без съпротива.
- Така е. Всичко, от което имаме нужда, е осигурено.
Влезе Кларк Хюз последван от Стан Милър.
Всички се настаниха на масата. Андрю извади мобилната си радиостанция и каза :
- Готови сме.
На плазмения екран се появи разгъната карта на земното кълбо.
- Писмото е изпратено – прозвуча в говорителя на залата. На монитора светнаха няколко червени точки и след това угаснаха заедно с появата на гласа:
- Изчезна. Стопи се като миналия път.
- Ще чакаме – каза Андрю.
Не се наложи дълго да го правят. Няколко минути след това на екрана премигнаха някакви светлинки и отново гласът:
- Получихме отговор. Писмото е в компютрите.
Том погледна компютъра си.
      “Господа,
Ние сме готови да започнем преговори с вас. Ще ви направим демонстрация на компютъра си и ще уговорим параметрите по договора. От ваша страна се иска да уточните броя на делегацията си (за да осигурим необходимия комфорт) и дата.
МГС Орис”
Гласът на Андрю Томас се открои в настъпилата тишина.
- Може би вече ползват услугите на преводач. Защо ли не го направиха още в самото начало?
- После ще го мислим това – каза Стан Милър – нека първо отговорим на писмото им.
- Колко човека ще отидат на срещата? – без да се усети попита Том.
- Ние четирмата – отговори Стан
- Днес сме 28 юни. Кога можем да отидем? – набра инерция Том
- Зависи къде е. – Каза Андрю
- Тогава първо да ги питаме, къде ще бъде и започна да пише:
      „Господа,
Нашата делегация ще е от 4 души и ние имаме готовност да тръгнем всеки момент, но не знаем къде и за това е необходимо да уточним предварително мястото на срещата.
Надяваме се на разбиране от ваша страна.
Компютър Инженеринг Корпорейшън”
- Така добре ли е? Попита той след като го прочете.
- Изпратете го – каза Андрю.
Отново светнаха червените точки на картата и отново се чу гласът:
- Изчезна.
- Ще разберем след малко – каза Андрю.
- Как ли ще реагират – за първи път се обади Калрк.
- Според мен ще кажат къде – отговори му Том.
- Зависи – каза замислен Андрю – ако са взели всички мерки за сигурност Ако не са, ще ни помолят да почакаме за уточнение и ще ни държат в шах.
- Получи се – прозвуча гласът.
Не бяха забелязали никаква реакция в монитора.
      “Господа
Ние ще очакваме вашите хора в столицата на България - София. Остава да определите датата. Тогава ще уточним и в кой хотел ще бъдете настанени. За по-лесна комуникация, ние ви изпращаме в прикачен файл една малка наша програма, която е препоръчително да инсталирате на вашите 4 компютъра.
С уважение МГС Орис”
- Стават все по-добри и по-добри – отново се обади Андрю
- Проверете какви полети има до София – каза Том.
- Искам програмата да я инсталирам на моя компютър – обади се Кларк
- Инсталираме я в момента – обади се гласът. След няколко минути ще имаме информация за полетите.
В екраните на лаптопите им се отвори прозорец и се появи едновременно:
- Здравейте!
Всички се спогледаха. На картата нямаше и помен от светлинки
- Засякохте ли нещо – извика Андрю
- Какво да засечем?
- Как какво? На нашите компютри се изписа ”здравейте”.
- Нищо не е минавало през сървъра.
- Веднага инсталирайте програмата на сървъра.
- Направихме го заедно със вашите.
В това време Том отговори:
- Здравейте!
- Не е необходимо да записвате програмата на повече компютри – беше отговора. Тя ще работи само на вашите.
Ние сме я записали само на 4 – опита да се измъкне Том
- Не е вярно – изписа се на екрана. - Има и пети компютър, и понеже само той е свързан с останалите 4, помислихме, че е сървър и му отнехме достъпа.
- Полет има утре вечер за Париж с връзка за София – прозвуча от говорителя.
- Резервирайте билети – каза Стан Милър.
– Шест - допълни го Андрю.
Том го погледна учудено, но физиономията на Стан беше като от камък. След кратко мълчание проговори:
- Господа, мисля, че ще срещнем доста корав съперник. Отчитам хода с програмата, която ни изпратиха, като доста добре премислена стратегическа позиция. Демонстрация на превъзходство и в същото време намек за липса на агресия.
- Местата са резервирани – прекъсна го гласа.
- Напиши им Том – каза Стан.
- На 30-ти можем да бъдем в София.
- Утре ще ви съобщим в кой хотел ще бъдете настанени – последва незабавен отговор.
- Благодаря! – написа Том.
- И ние ви благодарим, ако имате някакви въпроси, можете да ги зададете.
- Какво представлява този компютър – написа Том
- Ще го видите. Мога само да ви кажа, че надхвърля въображението ви. Ако няма друго, желая ви ползотворна работа и лек ден.
След няколко секунди, прозореца от екраните им изчезна.
- Как го правят това по дяволите – не издържа Кларк – каква е тази програма?
- Най-обикновен скрипт с 64 битов адрес.
- Резервирайте две места в централен софийски хотел и кола от рентакар на летището – каза Андрю.
- Господа, мисля че всичко ще се изясни в София. Утре в 9 ч на оперативка тук – изправи се Стан Милър.

      Том влезе в стаята, предназначена за него, остави лаптопа на бюрото, съблече сакото си и отвори гардероба. Там имаше два костюма – негов размер и дузина ризи с вратовръзки. В дъното лежеше не голям – но събиращ доста багаж куфар. Бяха се погрижили за облеклото. Влезе в банята. Несесер с тоалетни принадлежности стоеше в стъкленото шкафче. Напълни ваната.
      Топлата вода беше обгърнала тялото му. Опитваше се да съсредоточи мислите си. Защо тях? Защо тяхната фирма? Имаше поне 20 по-мощни фирми, които държаха огромен дял от този пазар. Не можеше да се каже, че едва съществуваха, но бяха с доста скромни възможности. България... С какво по дяволите е известна тази страна? Беше срещал името й някъде, но нямаше спомени по какъв повод. Знаеше, че е някъде в Европа, но нямаше никакво понятие в коя част. Виж ако беше Китай... Колко много се бореха да стъпят на техния пазар. Да пренесат част от производството си там. Може би сега нямаше да кретат на опашката. Стоп. Всички мощни компании имаха филиали в Китай. Те не. Ето нещо, за което можеха да се хванат.
      Стана и наметна халата си. Влезе в стаята и взе новия си телефон. Искаше да обсъди хрумването си с Кларк – чувстваше го най-близък Видя името му изписано до останалите две в абонатите и го избра.
- Моля... - гласът му беше леко дрезгав.
- Кларк, Том е, хрумна ми една идея, може ли да я обсъдим.
- Добре, ела – каза Кларк.
- Всички идеи се обсъждат само в заседателната зала – гласа на Андрю го изненада – след 10 минути там.
      Том започна да се облича. Липсата на свобода и лично пространство го подразни. Може би Андрю е прав с тези мерки за сигурност, но въпреки това му се струваха прекалени.Срещата започна с не много дълга, но скучна тирада на Андрю, за сигурността и нейното значение за корпорацията. Разбраха се всички разисквания по проблема да бъдат в тази зала. Предупреди ги в София да не разговарят, без да има осигурено място. Нямаха понятие, фирмата която ги кани с какви ресурси разполага по този въпрос, затова ще уточняват на място. Най-после Андрю млъкна и въпросителните им погледи се спряха на Том.
- Хрумна ми нещо и искам да го споделя. - започна той – Всички големи фирми държащи 60%, че и повече от пазара за компютри, имат изнесено производство в Китай. Ние сме единствената що годе добра, която все още не е акостирала там. Цял ден се чудя, защо се обадиха на нас, а не на някоя по-голяма корпорация. Това е единствения показател, за който се сещам. Просто исках да го споделя...
- И аз мислех по този въпрос. – пак взе думата Андрю – Мисля от една седмица и тази малка подробност ми е убягнала. В Китай ще е много трудно да се осигури секретност в производството. Агенциите за промишлен шпионаж имат хиляди служители, замразени агенти в готовност да започнат работа във всеки един новооткрит цех, фабрика или завод от бранша. Мисля, че нашите партньори отново са с един ход пред нас. Много трябва да внимаваме, господа. Много. Аз мисля и по един друг въпрос. Защо първите писма звучаха като лош превод от компютър, а днешните на перфектен английски. Както виждате в отсрещната страна има мислещи хора. Това също е с цел и няма как някой да ме убеди в противното. Защо, обаче? Каква е целта им. Прехвърлям от пусто в празно без всякакъв резултат.
- Нека прочетем пак първото им писмо – обади се Кларк – нека го огледаме отново от всички страни.
- Дай писмото Бен – каза Андрю.
На плазмения екран се появи писмото. Всички заковаха поглед в него. В това време влезе Стан и без да продума седна на стола си.
      „Може би е имал някаква среща – помисли си Том – Нямал е възможност да я прекъсне, и като хиена сега ще слухти за да разбере, какво е изпуснал.”
Мислите му отново се върнаха на писмото и не след дълго започна да се смее. Всички се обърнаха към него въпросително.
- Преобразувах това писмо наум - започна той трудно спирайки смеха си - Представих си го написано в официален стил. Никой не би обърнал внимание на такова писмо. Никой. В известен смисъл, дори е обидно. Ще ви го прочета с тълкуването си:
      “Господа,
Вие можете да се окажете на гребена на вълната, ако използвате своя ум и находчивост.”
Така започват всички писма правещи спам в интернет. Господа вие сте глупави, но ако ни послушате може да станете богати.
“ Ние ви предлагаме възможност да станете лидер в компютърната технология и направата на процесор, несъществуващ в настоящия свят.”
Ние ви предлагаме възможност – отново обида – вие нямате, но ако ни послушате ще имате такава. Ако аз получа такова писмо надали ще стигна до този ред. Нямам свободно време да се занимавам с откачени хора и щях да съм го изтрил вече.
- Правилно – извика Андрю – ето къде е ключето. Ако писмото не беше написано по този начин, нямаше да ни привлече вниманието и ние в момента нямаше да сме тук. Браво Том! Моите поздравления!
- Браво момче – откъсна се от Стан. Днес имаш вече две червени точки. Не случайно настоявах да си в този екип.
Андрю го погледна и Том видя в очите му признателност и възхищение:
- Нека не ти звучи обидно, приятелю, но ако някога си търсиш работа, в моя отдел за анализи винаги ще има място за теб.
Почувства се малко неловко. Не страдаше от ниско самочувствие, напротив, но Андрю да ти каже такова нещо се случва веднъж на 1000 години. Това погали като пролетен ветрец цъфтящото му его.
- И така господа - започна сериозен Андрю – мисля, че тезата ми се доказва. Трябва да решим как ще играем. Има два варианта. На котка и мишка или с открити карти. Моя дълъг стаж в тази област ми подсказва първия, но логиката ми казва, че има доста голям риск в това. Ако играем с открити карти, може да са ни скроили капан и да се озовем в него.
- Какво мислиш Том? – попита го Стан.
- Все още не съм стигнал до някакъв извод – започна Том – В интерес на истината не виждам, какво може да загубим. Има вероятност да спечелим. Андрю е прав, че имаме пред себе си аналитичен колектив. Не съм сигурен, че прави демонстрация с цел да ни покаже превъзходството си, може би това им е начин на мислене. Аз бих се върнал на днешния ни контакт с тях. Изпратиха ни програма, която казаха да инсталираме на 4 компютъра. Ние го направихме на 5. Те разбраха веднага. Не реагираха със заплахи за прекратяване на преговорите, а сами ни показаха вратичката, през която да се измъкнем от ситуацията. Мисля, че си имаме работа с хора, които или нямат понятие от съвременен бизнес или с хора, които са притиснати от времето за да реализират идеите си. Има и друг вариант, който ми се струва малко неприемлив. Може би това е малка фирма, направила откритието на века. Потърсила е компания, която не е толкова известна, но с добро име на пазара и търси обединение – един вид носител, за да стъпи на гребена на вълната. Малката вероятност се дължи на факта, че Андрю – извинете, г-н Томас каза, че никъде не е регистриран подобен патент. Виждаме, че те са аналитици. Никоя фирма няма да започне преговори, без да има патентно право на масата. Според мен най-вероятно е един от първите два варианта, но тази липса на патент ме притеснява. Аз бих предпочел откритите карти. Нямам логическо обяснение за това, просто предчувствие. Мисля, че те играят открито. Ако не покажем и ние такава стратегия, може би следващия път няма да ни оставят отворена вратичка.
- Да предположим, че те притежават това, за което говорим – започна Стан – как според вас трябва да преминат преговорите?
- Аз мисля – най-после се обади Кларк – да ги оставим, те да водят играта. Най-добре ще е да изчакваме и да представяме решението си за каквото и да е след съвет. Вярно е, че това ще е бавен процес, но според мен, те ще ни разберат, ако ги предупредим в самото начало. Един вид такива са правилата в управлението на нашата корпорация. Ще следим реакциите им, ще анализираме и ще решаваме в зависимост от ситуацията открити ли ще сме или ще им хвърляме прах в очите.
- Мисля че това е най-правилната стратегия – каза Стан и стана. Отвори барчето и извади бутилка с уиски и 4 чаши. - За успеха, господа!
- За успеха!