автор: angar

След като определихме най-великите българи, нека да определим и най-великите ни поколения. Тук изказвам своето скромно мнение.


В своите тринайсет века,
ти живя съдба нелека,
моя хубава страна!

И, преди да се съвземе,
всяко твое поколение
трябвало е да поеме
на борбата тежестта.

Героични поколения
колко много имаш ти?
Аспарухово, Априлско,
Бузлуджанско, Септемврийско!
Колко още между тях -
и чутовни, и бунтовни
четнически и хайдушки
поколения без страх!

И кое от тях, кажи,
повече за теб е дало?
И кое от тях над теб
по-мъжествено е бдяло,
по-спартански е живяло,
повече се е раздало?

Знам - не може еднозначно
този спор да се реши,
без огромната опасност
някъде да се сгреши.

Във различни периоди,
със различни врагове,
за различни идеали
са гърмели боеве.

Ала имаме критерий
и за спор от този род!
Той е:
средна продължителност
на човешкия живот!

Партизанско поколение -
моя гордост и любов!
Твоят дял бе най-опасен,
най-прекрасен, най-суров!

В дни на най-свирепо време,
на жестокост и лъжа,
ти на свойто страшно бреме
героично издържа!

Колко тридесетгодишни,
колко двадесетгодишни
и шестнадесетгодишни,
та дори и шестгодишни
скъпи жертви даде ти!
Те умираха - безсмъртни,
и със с песен на уста,
за да бъде вечно жива
в българина гордостта!

Само четири години,
от човешкия живот,
ти превърна в легендарен,
героичен, лъчезарен
и победен период!

Твоят дял бе най-опасен,
най-прекрасен, най-суров -
партизанско поколение,
моя гордост и любов!