автор: vavilon

Мястото, където беше паркирал не беше от най-удачните. Нощта беше тайнствено спокойна. Хлад и лек ветрец правеха компания на високия мъж, облечен със син пуловер и наметнат с шлифер.
Имаше да изпълнява важна поръчка и това стимулираше недоспалата му физиономия. “Някаква богата кучка”- каза си той, но хонорарът беше прекалено голям, за да не се съгласи да го наемат.Всичко вътре в колата му миришеше гадно - на цигари. Пръстите му, ноктите дори бяха пропити от този пушек. Но това сега не го интересуваше.Кварталът беше баровски. Наблизо се намираше паркът. Къщите бяха подредени като в ребус. Сякаш единствено цветовете по стените им ги различаваха. Тук ставаше въпрос единствено за сделка. Съпругът бе пожелал да разбере дали жена му кръшка. Но какво го засягаше това, щом платецът имаше не само една, а две любовници!Детективът пак запали цигара и отново се замисли. Минаваше полунощ, а той стоеше полуизлегнал се на седалката и сякаш дремеше. Какво ли щеше да прави с парите? Да, ще се отдаде на заслужена почивка, ще отиде на риболов, ще си хване готина мадама за цял уикенд. Наближаваше петдесетте и сякаш вече чувстваше тежестта на годините.Ходеше небръснат, с леко набола брада. Жените си падаха по него, но той не беше постоянен в чувствата си, особено след неуспешния си брак. Жена му / бившата / много пътуваше и различието във времето и в интересите ги бяха отдалечили. Отдаден на работата си, пращан като полицай по определени обекти, изкарваше добри пари, но това се отрази на любовните им отношения. Тя беше стюардеса, хубава, стройна, знаеща езици.Случайно разбра за първия и любовник. После и за останалите. Живееха в една къща като напълно непознати.Обичаше я. Болеше го тогава. Ех, тази болезнена чувствителност да разбира за лошото в последния момент, още повече го смачкваше. Някога знаеше какво е любовта. Сега не го бе грижа за нея. Явно такъв е животът. Мислеше да си почине. Но Гранд го помоли за услуга и той прие. А и парите не бяха малко. Приспа му се, прозяваше се. Налагаше се да отскочи до Макдоналдс за кафе. Поръча набързо един хамбургер, кафе в голяма чаша и отново закрачи към колата си. Тишината продължаваше да го изнервя. Колко още щеше да чака! Чу се наближаването на кола. Той наостри уши като гледаше през предното стъкло.Чу се мъжки глас, после пресилен шепот. Жената посеше кожено палто и бялото и лице контрастираше с русата и прическа. Нежно притисна тялото си към якия мъж.Той беше с правилни черти и съвсем не приличаше на гангстер, както му го описаха. Потърси снимката, на която тя беше снимана, вгледа се и в образа на мъжа. И тогава, тогава..., какво става! Нали беше нает да следи ..., да открие....Не повярва на очите си,защото не смяташе че има подобни съвпадения, а това, което виждаше бе прекалено ясно и точно. Жената още се кикотеше и пияния и глас сякаш срина света на реалността. “Аз съм луд!”- помисли си детективът. И вперените към обитателите очи сякаш го убиваха.
Мъжът от снимката бе собственият и съпруг!...