Приятелко Луна,
ако отвориш,
очите си всевиждащи
за мене,
безпътна ще се добера до там,
където чака
светлото ти стреме.
Запрегнато за нощния жребец,
развеял мека грива
сред звездите.
И аз – една от тях
те моля...(знам,
че вечно покровителстваш жените...)
Пусни юздите му.
Със него мога
да сляза до прозореца
безсънен.
За нощ поне да поживея в спомен.
За нощ поне,
да съм му пак
Любима...
Макар да знам, приятелко Луна,
след тази нощ
ще ме затвори
в рима...