автор: Fraxinus

Сезоните си сменят знамената
и лятното ни слънце ще угасне
в шепите на зимното море.
Загубили компаса си за връщане,
със писък чайки ще се лутат,
а сивото олово на морето
крилата им като магнит ще дърпа.
Но ти ще пуснеш котва във съня ми
и сгушена отново в мойто яке,
до съмнало ще бъдеш пак със мен.
Вълните плахо ще присядат
в допрените ни колена
и бавно ще попиват със солта си
възкръсналата топлина...

А после във средата на морето
легенда ще родят за любовта.