автор: Aleksandra

Искам само за миг
да погледна в бъдещето.
Само за миг
да намеря
и изгубя
това което имам,
за да усетя
болката.
Искам да разбера
истинската болка.
Чувствата ще прелеят.
Не ми трябва нищо,
само миг,
един миг,
прекрасен миг,
когато ще забравя
всичко и всички,
когато ще
бъда себе си,
когато няма да има нищо друго
освен едно синьо небе
една лека мисъл,
и това ще бъде
мисълта на задоволството.
Тогава ще бъда
щастлива,
много щастлива.
Тогава ще осъзная
и опозная
себе си
и още куп неща.
Само за миг да изживея
пълно страдание, а
после пълна радост.
Душата ме ще полети.
Тези чувства екстремни
ще ме накарат да
бъда още повече себе си
и след това
с душа натежала
от опит
аз ще обичам СИЛНО,
аз ще обичам ЖЕСТОКО,
аз ще обичам БУРНО,
аз ще обичам СТРАСТНО,
аз ще бъда това което искам.
До мен ще бъде моето ангелче
и така всичко ще бъде по-лесно.
Но за съжаление
в света
нищо не може да се върне назад
и така
ще си остана просто аз
с моите мечти
за истината и любовта,
скитаща се самотна душа...