автор: templier

Черна дантела, копринен чорап,
бавно се плъзгат в нощния мрак.

Бяло коляно плува в лъчи,
пръсти разплитат дълги коси.

Парещи устни тихо без шум
нежно катерят мраморен хълм.

Тръпка прелива в топло море,
стон се прокрадне, после замре.

Ето, достигнат е приказен бряг.
Сладка въздишка - следва антракт.