Аз мога и така – понесла себе си,
и локви, и морета да прескачам,
мозайка да редя от цветни белези,
с пастели да рисувам по асфалта.
Да, мога и така – по склона на душата
пред всеки мъх и минзухар да спирам,
с врабчета и орли да си измислям вятър,
дъждовно да лудувам със земя и извори.
Повярвай,
мога да се стичам –
мандаринов сок
в оризови прозорци,
небето да повдигна
с мигли,
да нарисувам с устни
върхове и корени.
(в средния розов ъгъл
на самотна хемисфера
една попова лъжичка
целуна
побелял магарешки трън
от любовта им се нароиха
прашясали къдравокоси
звънчета и звездички)
И когато звярът тихичко замърка
в слънчевите люлки на очите ми,
ще приютя вселената му в скута си,
защото мога и така. Когато искам.