Душата си изпълвам със поети
в косата вплитам песен и дъга
от водопадни пръски рокля си обличам
и огърлИца слагам с падаща звезда
целувките изпълвам с младо вино
ресниците почерням от нощта
сребристо лунно във очите имам
парфюмът ми е утринна роса
от славеите вземам глас назаем
от ромола на ручей – звънък смях
с омаята на лес потаен
грижливо опаковам дар от сладък грях
кобила яхвам – бяла звездочела
и вестоносци пращам да разкажат
- по лунната пътека съм поела
към тебе тръгвам
да ти се покажа