когато нощем
ми бродираш
върбови клонки
по клепачи,
отеснели от безсъние,
а думите са
по-копринени
от капка мляко
върху устни на дете,
когато денем
ми зазиждаш
пясъчните сенки
в ириси на кактус,
а смисълът е
по-оголен от
бездомен охлюв,
намятам
речната си кожа
и притихвам в дъно,
приютило блясъка
на миди
ялови.