автор: sYco

.едно.
и не мога да погледна
встрани,
не мога
да спра да те
гледам.
сам
да те гледам.
дъжд в очите ти -
не солен дъжд -
истински,
малко сив,
много тъжен
дъжд.
не мога да погледна
встрани.

.две.
и изгряват облаци -
червени облаци
под ръцете ти.
и една убита
тъпа
усмивка,
заспала отсрани
на пътя,
под дъжда.
една заспала усмивка
в червените полета.
колко много
ти
убиват
думите?

след .три.
с мъка отмествам
очи.
аз няма повече
какво да видя
в теб.
видях, кавото видях.
гледах
дълго,
съвсем внимателно,
докато не
затворихме
подстъпите
към днешния Ден.
сега ще се
прегърна
сам.
бавно
ще се прегърна
и ще заспя,
докато сънува небето.

и мисля,
.четири. няма да има.
четворки никога няма.
започва поредната редица
от три дена
три нощи
три реки с три посоки
три години
три зими
три пъти те чаках
на прага
(на прага, не на вратата)
на границата със себе си
и тебе

не мога да повярвам
колко дълго
чаках
някого
нещо

може би
утре...