автор: milam

Загръщам се с шала на баба
натежал от години и спомени
и дочувам гласа как разказва
за седенки, момци и огньове.

Уловил топлината на здрача
и годините като листи отронени,
пред огнището столчето чака,
а жаравата песен напомня ми.

Забръмчава в напеви вретеното
и нарежда чакрък както някога
на софрата постилам от вермето
топъл дъх на погача и сядам.

Край мене отново е баба ми
русо-сребърна, забрадена с шамия,
а по лицето й като изписани
се усмихват бръчки от минало.

Потъвам във нейните длани
набраздени от толкова обич,
но догаря пламъка ален
и е пусто огнището без нейния огън.