автор: kvazimodo

Според древните Орфически предания човек се ражда поне с пет дарби, после расте, учи, работи и ако обществото му позволи, тоест ако е свободен, ги развива и се реализира като личност. Когато намери и с кого да ги сподели – намира и щастието.
По-често обаче съдбата не е благосклонна към низвергнатия и той умира непознал себе си, несрещнал единствено неговите, лични, верни, искрени до гроб приятели. Те са и неоткрадваемото му съкровище, защото орисниците са дарили с тях само и единствено него. Затова по прастара традиция на всеки рожден ден близките ни подаряват вещи, присъщи на нашите умения. Важно е да зарадват и омилостивят тези наши ангели, за да живеят в нас и ни изпълват с хармония, енергия и замах, за възхита на хората, които ни обичат и завист на другите. Защото, ако дарбите в нас са пренебрегвани, те се превръщат в най-страшните демони, които ни разкъсват отвътре и превърщат в кошмар всеки наш миг. Та нали, както никой не може да отнеме уменията ни, така и никой не е способен да ни спаси от отровата, с която сами се тровим.

Така дарбите, желанията, мечтите ни са духовните струни, които ни движат по краткия житейски път. Те са и божията светлина, която ни в_дъх_нов_ява, те са и адския огън, който ни изпепелява. Затова и всяко същество се стреми да намери себеподобните, с които си пасва. Миговете, в които общува с тях са желаната вечност на рабирането, съпреживяването, екстаза и любовта.

Съвкупността от дарби е нашия неповторим спектър, „аромат”, нашето вътрешно Аз - видимо само за личностите настроени на същите „дължини на вълните”, хората от „същата порода”. Как се получава това съзвучие в духовната вселена? В нашето съществуване ние излъчваме сигнали, понякога силни като крясък когато сме оковани в наложените ни външни рамки, понякога тихи като стон , когато душата ни боли от самота. И като се замисля, трябва да ви призная, че дори безплътни и недоловимо слаби те преодоляват всякакви стихии, времена и пространства. Ако някой не ми вярва нека си отговори - „Как, докато има живи хора, ще бъдат забравени: тъгата на Орфей по Евридика; усмивката на Джокондата и въпросът на Хамлет?”. Така е скъпи любители на мъдростта, друг свят – други закони. За щастие засега това Е нашия свят и ние ще разглеждаме по-нататък неговите принципи.

И за да се чуват тези сигнали, човеците са създали музиката, рисуването, речта, писмеността, телефоните и дори интернет, като посредници за обмяна на съ_ществата. Обяснимо е, че не мога да изброя всички тези наши посланици на чувствата ни, между нас и вечността. Та нали поне по пет от тях са живи във всеки нас, чрез нас и между нас – шестте милиарда човешки същества.

Пожелавам Ви докато сте живи, да намерите своите струни и свирите на тях, за да Ви намерят и другите.


11.02.2007г. К.Димов