автор: den

Прескачат през прозореца щурците
и кацат там, където съмва късно.
Когато се обърнеш към звездите,
радиото ще прекъсне
от сателитите кафяви
на твоите гърди обезумели...

Целувам ги, целувам ги, но луди
те нямат мисъл за покой.
И никога не свършващото чудо
на отмалителния зной...

Сега съзирам -
сред мъглата
на тишината
душите ни, с телата, са се слели!