автор: nadq_666

Стоя до прозореца в празната стая и безмълвно наблюдавам малките капчици дъжд. Огромен прозорец, но с решетки отвън. Неусетно загубвам представа за времето и се унасям в дълбок сън.
Сънувам, че дъждът е спрял и на негово място се е появила дъгата - пъстра и недостижима, както последният път, когато валя. Чудя се защо ли предизвиква толкова различни чувства в мен? Може би, защото цветовете също са разнообразни. Червеното например символизира психическата и физическата енергия, придава смелост и увереност. Това е цветът на любовта и щастието - също толкова недостижими, както и дъгата. Оранжевият цвят насочва вниманието към дълбокомисленост и контрол - две напълно противоположни състояния на любовта. Идва редът и на жълтото, което създава чувство за радост и сърдечност. Сякаш прогонва ненужното безпокойство и вдъхва оптимизъм. Синьото и зеленото подтикват към вдъхновение, творчество и покой, но на мен не ми въздействат така. Те са като смразяващите океански дълбини - символ на края, който погубва всичко човешко. Дъгата завършва с виолетовия цвят. Той предава скромност и силна воля, присъща на малцина
И изведнъж, възхищавайки се на дъгата, усещам, че един от цветовете липсва. Събуждам се и какво да видя? Навън прадължава да вали, небето все още е черно...