автор: vanvani4

Страхувам се като от чума,
да ти кажа една нежна дума,
да ти пошепна,че те обичам-
скъпа, любима да те наричам...

Че ти си почтена жена
и си знаеш свойта цена,
а аз те обичам и много ценя,
и не бих ти сторил злиня!

Но защо ли красиво е цветето,
защо ли е бурно морето?
Защо ли тебе обикнах,
Защо ли без тебе не свикнах?

Ще обвиниш ли природата,
че не са еднакви хората?
Трябва ли да се оправдавам,
че без тебе тъй страдам?

Така в живота ми се получи-
обикнах те изведнъж!
И сам не искам и не разбирам-
зашо ли по тебе примирам.

Любовта ми е като кауза пердута
и няма как да е чута...!
Но не мога нещата да променя,
а от любовта си аз не се свеня!