автор: tim

Това чух и се загледах в пламъка...Как танцува, сякаш любовен танц. Гали повърхността, потръпва, трепери...
Живот му даваха... и сякаш се радваха...излъчваха живот, а умираха...
Превръщаха се в пепел, изчезваха, а се подкрепяха едно друго, даваха си пламък, даряваха си топлина...Не ги интересуваше нищо...Не се срамуваха от нас- не ни познаваха, не се плашеха от очите ни, просто горяха...Даваха топлина и на нас...И бяха истински...

Дали и хората са като дърветата?
Дали и ние имаме нужда от някого, за да горим?
Да сме силни ли е да бъдем сами?
Да даваме от себе си ли е истината?
Без да ни е грижа, че топлината ни ще свърши...
Да даваме, все повече и все по-истински...Без да искаме, без да ни е грижа...без болка...без обида..
Ей така- заради чувството да бъдеш щастлив като правиш другите щастливи...

Колкото повече пламък, толкова по-бързо изчезват...

И толкова по- истински са...

А ние...