автор: vitsavia

„Навън” е тъмна февруарска дума.
И слънцето се лута изоставено без преводач.
Неизброимо е със колко знака във минута
студът описва силует на зъзнещ минувач.
Трепти хартията - до сиво изтъняла,
поизкълвана на места от дъжд и от врабци.
Един билет със надпис „прозаичен февруари”,
подритва вятъра и перфорира дни
по обиколния маршрут на тишината.
Последна спирка е кварталния куплет,
във който минувачът стиска здраво за яката
един бездомен метеоролог със прозвище „поет”.