Пуфтеше печката.
Той водеше
ръцете ми.
Предаваше ми
тайното изкуство -
безумството
да движиш себе си.
И лентите
обречени на
огъня
превръщаха се
в кошница за сънища.
Кой водеше
ръцете му -
онези,
същите,
любовно милвали
берданата -
във танца
на творящо сплитане?
Мълчаха за кръвта -
защото не кръвта говори
(как пееше спасеното
от огъня).
Плетяхме
с дядо кошница,
в която да си носим времето.