автор: angar

Когато Господ е разбрал,
че любовта, която дал
на хората, е наказание,

че носи малко радост тя,
а тройно повече - страдания,

и вино ни е дал – да пием,
та болката си да убием!

Че как, във този свят лъжлив,
да бъдеш трезвен - и щастлив!

Любимата ми днес отнеха!

Аз търся в виното утеха!
За вино жажда ме гори!

Но то пък било със пари!

Ах, Бог така добър да беше –
в реките вино да течеше,

изпил бих аз реката Нил,
и океана бих изпил,
а и моретата! Накрая,

на Еверест ще се изкАча -
но не да хленча и да плача,
ами от него да пикая

връз този зъл и шибан свят,
във който всичко се купува,

и само който е богат
той пие, люби и добрува!