автор: Izvor

(за всички обичащи - в чест на Св. Валентин)


Веднъж

две прави
не разбрали правилно
алтернативата
на свойто екзистиране:

- споразумение
за безметежна
паралелност

или :

- след остра
точкова колизия
набързо сдъвкано

“Good bye!“

и неразумно-изчервени,
извили две дъги от нежност,

заедно направили


с ъ р ц е .



**********


Мили Приятели

(съцветия
на живото ми днес
и вие – другите, още несрещнати,
с които ще сме пролет утре) ,

Изгряваща зад залеза,
Единствена
Любима ,

Скъпи ми
Мамо, Татко,
Дъще, Сине . . . ,

Там,
дето свършва полета си
силата-стрела
на правите ни линии,

започва
звездното небе
на изградените от крехките ни криви,
крепящи с ритъма си
нас и вечността


с ъ р ц а !



Happyland; 14.02.2007