автор: Slon-Madrigal

Житие на крал Доброслав, носещо белези на популярните след 11-12в на Балканите стратегикони - литературни съчинения, в които подробно се описват военни маневри и хитрости.

Когато чу вестта за смъртта на царя(Самуил) Драгимир, чичо на блажения Владимир събра народа и войската, за да отиде и да вземе (обратно) кралството на своите предци. Дойде до Которския залив и нареди на войската да го премине.
Которчани забелязаха малките кораби, изнесоха пред тях хляб, вино и разни храни и ги призоваха на обяд на острова "Свети Гавраил". Драгимир, придружен от малък брой люде влезе в една лодка и доплува до острова. Докато се приготвяше обядът, которчани видяха, че Драгимир води със себе си малко хора, докато те бяха многобройни и като знаеха, че никой от сушата не може да му се притече на помощ започнаха да говорят помежду си така: " Българският цар умря и кралете на тази земя са мъртви, само този от техния род е оцелял. Ако той оживее и вземе земята си, ние добро няма да видим, тъй като той и нас ще товари (с данъци), както ни товареха кралете преди него. Да го убием, и вече няма да има никой от неговия род, който би угнетявал и размирявал нас или нашите деца. " И по време на обяда говореха това помежду си и като се възпламениха от виного, се хвърлиха да го убият.
Когато видя това Драгимир грабна меча си и избяга в църквата, и започна смело да се брани отвътре. А которчани стояха отвън пред църквата и не смееха да влязат в нея. Тогава неколцина от тях се качиха, пробиха покрива на църквата и хвърляйки отгоре камъни и дървета, го убиха(краля). След като сториха това се качиха в малка лодка и побягнаха. Когато узнаха какво се бе случило, войниците на краля се върнаха по своите места.
След гибелта на Драгимир жена му се завърна в своя роден край, тя бе дъщеря на Лютомир, жупан на Рашка. Ала когато пристигна (у дома) с двете си дъщери и с дете в утробата завари баща си мъртъв. Затова заедно с майка си отиде в Босна, при своя вуйчо. По пътя на място, което се нарича Брусно в Дринска жупания роди мъжко дете и му даде името Доброслав. Той бе отгледан в Босна до младежките си години, а после бе възпитан от роднини в Дубровник.
Тук се и ожени за красива девойка, племенница на цар Самуил, с която имаше петима сина - Гоислав, Михаля, Саганек, Радослав и Предимир.
След смъртта на българския цар Владислав цар Василий събра голяма войска и множество кораби, настъпи и превзе цяла България, Рашка, Босна, цяла Горна Далмация и всички приморски области до границата с Горна Далмация. Добросла, тъй като бе мъдър и даровит(далновиден) започна да се покорява на гърците и стана техен помощник и съюзник, с тях яздеше из покрайнините и тайно ги уговаряше да постъпват с народа сурово и несправедливо. А на народа говореше също тайно: " Защо понасяте толкова голямо зло от гърците? Несправедливо ви съдят, отнемат ви имота, безчестят жените и дъщерите ви! Някога моите предци, които преди мен бяха крале, не са вършили такива неща. Това е голямо и тежко зло."
И докато той правеше така в отделни места народът започна да му се доверява и да го обича много, а жестоко да мрази гърците. Междувременно велможите се споразумяха, размениха помежду си посланници и писма и в течение на един ден разбиха всички гърци, които бяха заселени по цяла Далмация.
След като всички велможи се събраха заедно поръчаха на Доброслав и синовете му да дойдат и да приемат кралството и земята на своите предци. И той дойде с петимата си синове, които вече бяха възмъжали и бяха станали умели бойци, и завзе кралството, и започна да воюва срещу гърците, и придоби земи чак до Аплица. Тогава гръцкият цар, разгневен, повика при себе си един от своите пълководци, Арменополос, и му нареди да отиде и да разбие крал Доброслав и синовете му. Този пълководец, след като събра голяма войска от конници и пешеци, стигна до Зетската равнина.
И крал Доброслав събра войска, и даде дял от нея на четирима от синовете си, и ги изпрати в място, което се нарича Вранина, срещу източната стена(?) там да чакат изхода от битката, а той със своя син Радослав нападна гърците от запад и хората му ги подложиха на жестока сеч. Радослав, снажен и опитен в боравенето с оръжие младеж като сечеше отляво и отдясно стигна до пълководеца, когото щом припозна, удари го с меча и го повали от коня на земята. Когато видяха това гърците, предадоха се на бяг, и паднаха от тях толкова много, колкото не би могло да се изброи. Мнозина от онези, които бягаха и мислеха, че вече са се измъкнали бяха нападнати и поразени от кралските синове, които ги чакаха от източната страна. И в този ден над гърците бе извършено велико поражение и изтребление.
От ден на ден растеше и се умножаваше Доброславовото кралство. Кралят даде на своя син Радослав жупания, която се нарича Kerca заради това, че се показа храбър в битката и победи.
Междувременно когато гръцкият цар узна какво се бе случило бе обзет от голям бяс и жал и веднага изпрати посланици с много злато и сребро, които да предадат на жупана на Рашка, на босненския бан и на княза на областта Захълмие да изпратят войска и народ против краля. Жупанът и банът, след като събраха голяма войска, се обърнаха към Лютовид, княз на Захълмие, за да съедини той с тях своята войска и да бъде княз и пълководец на целия народ. И така бе сторено. А царят, от друга страна събра войска, много по-голяма отпреди и изпрати хора в Драч, по които нареди на някой си Курсилий, топарх, който по това време държеше Драч и цялата Драчка област да събере целия народ от Драчко и да застане начело на войската си и да хване краля и неговите синове, където и да ги намери.
Така Курсилий с цялата войска дойде в равнината на град Скадар и се събра с останалите - имаше толкова много хора, че Скадарската равнина едвам ги издържаше върху себе си. Пресичайки реката, стигнаха до равнината на град Бар. Княз Лютовид със своята войска стигна до Травуния.
Крал Доброслав със своите хора и синовете си остана в Цръмница, тъй като видя, че има твърде много гърци и се уплаши Лютовид да не премине през залива и да не остане заклещен между тях.( между двете войски) Извика своите петима сина и им каза: " Виждате, драги синове мои, че гръцката войска е голяма, а ние в сравнение с нея сме твърде малобройни и ми се струва, че изобщо не сме в състояние да им се противопоставим в битка. Ще направим тогава следното: нека двама от вас - Гоислав и Радослав да останат тук, а вие - останалите трима, вземете със себе си по десетина вещи люде с тръби и рогове, качете се на хълма и така се разположете по билото, та гърците да помислят, че са обкръжени. Аз пък, заедно с онези, които са с мен, ще нападна в полунощ лагера им. Коагато чуете гласът на тръбите и роговете, и вие от околните хълмове затръбете и завикайте колкото сила имате. След това, спускайки се внимателно се промъкнете към лагера им, а когато дойдете близо не се плашете, ами бъдете храбри и се бийте мъжки, и всемогъщият Бог ще ги предаде в ръцете ни."
Тримата кралски синове се качиха в сумрака на отсрещните хълмове и направиха онова, което кралят им бе наредил.
По същото време някъкъв гражданин на Бар, приятел на краля, срещна Курсилий и с намерение да уплаши гърците му каза: " Пази се господарю, и внимателно гледай как ще се измъкнеш със своята голяма войска. Само знай, че от всички страни сте заобиколени от много големи сили." Тази забележка се разнесе из (гръцкия) лагер и всички бяха обзети от голям страх. Курсилий веднага нареди войската да се постави под оръжие и разпореди далеч от лагера да се поставят съгледвачи и стражи.
Междувременно с настъпването на нощта кралят тихо се приближаваше, заедно с войската си, към лагера на гърците. В полунощ стигна там, където се намираха гръцките съгледвачи и пазачи и ги нападна, като уби някои, а останалите обърна в бяг. Когато видяха какво става, сред гърците настана голямо брожение. Точно тогава екна кралската тръба, а онези, които бяха с краля, започнаха да надуват роговете и да викат силно. И синовете на краля, които бяха по хълмовете, също започнаха да тръбят от разни страни с тръби и рогове и да викат. Спущайки се бавно по стръмнините на хълмовете приближаваха към неприятеля, както постъпи и кралят. Гърците наистина силно се уплашиха и след като слушаха как ония дълго се спущаха, а заради тъмнината не можеха да видят какво става мислеха, че става въпрос за много голяма войска, както бяха чули от барчанина. И когато от олелията на тръбите, роговете и виковете заключиха, че онези вече са близо и ги нападат, се обърнаха в бяг, обзети от страх. Щом кралят и онези, които бяха с него разбраха, че гърците са започнали да бягат, нападнаха челото на техния лагер и се втурнаха да ги гонят, пленяват, секат и убиват. По същия начин от всички страни се втурнаха към тях и царските синове.
Така, гонейки и избивайки наред, кралят и синовете му пресякоха потока, който се нарича Препратна, и достигнаха гората. Гоискал, без да познае своя баща, тъй като всички бяха прашни и опръскани с кръв така, че един друг не се разпознаваха, го нападна и го събори от коня, но все пак не го рани. Тогава бащата завика със силен глас: " Боже помилуй! Боже помилуй! " а синът веднага го позна и слизайки от коня, падна пред нозете му и рече: " Прости ми, татко, наистина не те познах!" А кралят му отговори: " Не се страхувай, синко, божията милост е още с нас, затова ти нито ме рани, нито ме уби" Тогава кралят се изправи на онова място и му даде името "Божия милост" , което на латински ще рече " Dei misericordia" . Това място се нарича така и до днес, заради това, че Бог е подарил милост на краля за да не бъде убит от своя син, както и поради това, че толкова много войска е предал в ръцете на толкова малко хора.
Кралевите синове гониха неприятелите до река Дрима, ранявайки, убивайки и пленявайки ги, и тъй като твърде много от тях изловиха, отведоха ги със себе си при баща си, който още беше в местността "Божия милост". Курсилий, тежко ранен, успя да избяга, но почина щом стигна до равнината на Скадар. На мястото на смъртта му бе поставен кръст. Това място и до днес се нарича Курсилиев кръст.
След това кралят изпрати своя син Гоислав с войска против княз Лютовид, давайки му и петдесет гърци, които бяха пленени и ранени, за да ги прати в лагера на Лютовид така, както си бяха ранени и опръскани с кръв да разкажат онова, което им се е случило, а ако гърците откажат да отидат, да ги изколи. Това кралят направи, за да разколебае княза и войската му.
Гоислав направи всичко, което баща му бе наредил. Придвижвайки се, войската преплува залива и продължавайки по пътя срещу Конавла се изкачи на един хълм, който се нарича Клобук. Лютовидовата войска беше близо и Гоислав изпрати гореречените гърци в лагера на княза. Когато видяха и чуха какво се е случило, онези които бяха с Лютовид силно се уплашиха. Но княз Лютовид, бидейки човек войнолюбив и ловък в боравенето с оръжие никак не се уплаши. Напротив, той изпрати на Гоислав следното поръчение: " Твоята досетливост никак не ме плаши; ако все още си човек на място и ако все още ставаш за нещо вземи със себе си двама войни, аз ще сторя същото и ще слезем в полето да кръстосаме оръжието си; и ще узнаеш кой съм аз." Това допадна на Гоислав и той веднага взе със себе си двамина отбрани войни и слезе в полето, където князът вече беше слязъл. След като започнаха да се бият един от двамата Гоиславови войни на име Удобик нападна княз Лютовид, удари го и го събори на земята. Тогава другият започна да призовата: "Идвайте, братя по оръжие, другари, тичайте, защото Лютодив е победен и мъртъв!" На вестта за Лютовидовата гебел започнаха да се стичат всички Гоиславови войни, но Лютовид, както беше само ранен успя да се добере до коня си и се предаде на бяг. Онези пък, които бяха с Людевид, виждайки го паднал и ранен, избягаха. А Гоислав и хората му ги гониха през целия ден и взимайки военна плячка, се върнаха като победители по своите места.
И от онзи ден под управлението на краля и неговите синове страната живя в мир и никой не се осмели да им се противопостави.
Крал Доброслав обдари богато онзи барчанин, който предупреди Курсилий, че е заобиколен с голяма войска, като твърдеше, че нито той, нито синовете му някога ще забравят тази му постъпка.
Кралските синове придобиха цялата Драчка област до река Войшаи там съградиха твърдина, в която заселиха храбри люде, които плячкосваха и пленяваха гърците оттам всекидневно.
Славният крал Доброслав управлява 25 години и след като падна в постелята си, умря в Препратна, в своя дворец. Синовете му, събрани около него, го оплакаха и погребаха в църквата "Свети Андрей", в неговата капела с големи почести и слава.
След смъртта на краля синовете му се посъветваха със своята майка и пожелаха да поделят помежду си земите и областите на своите предци, за да управлява всеки от тях своя дял.
Така Гоислав и Придимир, най-малкият брат, придобиха Травуния и Гребла; на Михаля се падна Облик, Препратна и Цръмница, Саганек взе Горска Yupannam, Купелник и Barezi, Радослав - Лука, Yupannam, Подлужие и Будва с нейните области.