в косите ти ухание отпивам -
босилек, дива мента и иглика...
по кожата болезнено се срива
на погледа най - жадната извивка...
и цялата галактика е семе,
покълващо в най - пагубната влага
...и все не се насищам да те гледам...
до онзи вик безпаметен :"веднага!".........