в отблясъци
на търсещи зеници
душата ми се стапя
до мълчание ...
пътувам във ръцете ти
жадуващи
към онзи взрив -
първично изначален...
и няма вик,
по - сриващ от "обичам те",
когато
вселената е закъсняла.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|