автор: miglena

Лудост
Мъгла
Истинското Слънце е невидимо

ЛУДОСТ

Да сравнявам ли чувството
"без" и "със" магията?
Несравнимо е.
Да усещам магиката
насън и наяве:
това е моята лудост.
Приемам за комплимент
да ме наричат луда.
Дребната разлика
между мен и лудите е, че
аз не съм луда.
Бих полудяла, бих умряла
само ако се оставя
да ме погълне ежедневието.
Вместо оцеляване по сив план
създавам и пресъздавам
пъстри картини от емоции.

Обрисувам какво съм видяла
с око на магьосница.
Ето така:
Мъгла...
Но аз виждам върха.
Не с очи.
Може би - с ръка.
Слънце...
Но без топлина.
Не си тук.
Вледеняваща самота.
Път...
Нито напред, нито назад.
Нагоре.
Към вечната пустота.
Образ...
Отражение без блясък.
Изчезваш.
И всичко потъва в

МЪГЛА

Стремя се да разпръсквам
мъглата на самотата, като
излъчвам топлота и сияние.
Вярвам, че в незримата си същност
ние сме частици от Слънцето.
Сияйни, звездни същества.
Телата сънуват видения наяве.
Но могат да усещат кое е истинско.
Невидимото се възприема магически.
Живея, когато успея да пресъздам
трепетите, вибрационните полета,
космическите пулсации, емоциите.
Дори видимото Слънце е огледало,
отразяващо лъчите на енергията
на извечното Духовно Слънце...

ИСТИНСКОТО СЛЪНЦЕ Е НЕВИДИМО