автор: atanas_dvk

В очакване на пролет
разлистваща,
всред полята безснежни
самотно стоиш,

Скрило в клоните
птици небесни,
ти си свят Дом
и омайно блестиш.

Почиват по пладне
в сянката твоя
жътварите,
в лятото жежко,

А вечер
под звезден клонак
отмарят лисугери,
белки и малкия Ежко.

Сбират
край твоите корени
зърно мишоците,
в късната есен

И гали слухът им
с вятъра пролетен,
чутовната
славеева песен...

Ти растеш
и старееш,
излекувало рани
от бури свирепи,

В простора
вперило клони,
впило корени,
спомени слепи...

В очакване на пролет
разлистваща,
всред поле от пшеница
с приятел мълчиш,

Слушаш
стъпките негови
и паметни гънки
в кората редиш...