автор: phifo

/или Другата страна на робството/

Горчи персоналното слънце
във възпалените ми строфи,
а алгоритъмът на подчинението
лежи до борсата за собственост.
В съня са хладни раменете ни,
под отраженията е интимно.
А чашата вода пречупва жажда
с оптическа измама от взаимност.
Желаното е зов за равновесие,
на мъжка слабост и на женска сила,
с динамика в латентна грубост
през мъртвите точки на зимата.
Под слънчевия златен циферблат,
възбудени, платаните ще чакат,
защото те са живи същества,
фенери са, камбани в мрачното...
От сенките си режем силуети,
египетският профил е изтънчен.
И жестът да ги пазим ще е с цвете –
през всичките хербарии от тръни.