автор: angar

"Пазете поета!” /Г. Константинов/

Поетът, ако е поет голям,
със всяка пречка ще се справи сам!


Дори и от Пегас да се изтърси,
праха от гащите си ще отърси
и ще го погне да го яхне пак!

Тълпата разярена ще надвика!
Съдбата на дуел ще предизвика!

Безстрашно мнението си изказва!
На критиката среден пръст показва!

От писаници гнусни не му пука –
накъсва ги и - хайде на боклука!

Той може както стихове да вае,
така и да оре, и да копае!

Дори ако го тикнат във затвора -
там от престъпниците прави хора!

Когото пък осъдят на разстрел –
тапия за безсмъртие е взел!

Мен за поетите не ме е страх –
не може никой да се справи с тях!

Обаче поетесите пазете!

Ни зимата, ни есента красива,
от поетесите по-тъжна бива!

И цъфналата пролет белоснежна,
от поетесите не е по-нежна!

Към всичко живо те са милостиви -
обичащи, съчувстващи, грижливи!

И същевременно така раними,
от всякакви обиди уязвими:

от намеци за ум, за красота,
за дарба, за душевна чистота...!

Пазете поетесите, момчета -
най-нежните цветя върху планетата!

---
Какви ги има в “Хулите” обаче -
и сериен убиец ще разплачат!