автор: gumbert

Това е още едно есе от интересната книга на Мишел Уелбек "Светът като супермаркет"


Към края на Втората световна война във връзка с обработката на траекторията на полетите на тактическите и стратегическите ракети, както и с опитите по разделяне на атомното ядро възникна необходимостта от математически изчисления с висока степен на точност. И ето че, отчасти благодарение на теоретическите трудове на Джон фон Нейман, бяха създадени първите компютри.
През това време стандартизацията и рационализацията на труда вече устойчиво бе внедрена в промишленността, но все още не бяха успели да навлязат в офисите и канторите. Когато бяха монтирани първите компютри за обработка на документи, настъпи краят на всякаква свобода и гъвкавост в управленската дейност; за класата на служещите това се превърна във внезапна и жестока пролетаризация.
По същото време писателите в Европа направиха едно смешно със своето закъснение откритие: те се сдобиха с ново оръдие на труда – пишещата машина. Вместо привичният процес на работа върху ръкописа в цялото му безкрайно разнообразие (добавяния, препратки, бележки на полетата) възникна едноизмерното и безцветно печатане, основаващо се на схемите на детективския роман и американската журналистика (раждането на мита за «underworld» – успехът на Хемингуей). Престижът на литературатута значително западна, което накара много млади хора с «творческа» настройка на ума да изберат за себе си някой по-благодарен вид дейност – киното или съчиняване на песни (само че тези два пътя, както се оказа, водеха до задънена улица; скоро американската развлекателна индустрия започна своята разрушителна дейност в местните развлекателни индустрии – дейност, чийто резултат ние виждаме днес).
Появата в началото на 80 те години на персоналният компютър може да се разглежда като историческа случайност; тъй като тя не е била предизвикана от никаква икономическа необходимост, то може да се обясни само с успехите на микроелектрониката. Служителите и началниците от средно звено неочаквано се сдобиха с мощно и лесно за използване устройство, което отново им помогна – макар и формално, и все пак на дело, - да поемат основния обем работа под свой контрол. Няколко години се водеше необявена война между ръководителите на фирми и «базовите» ползватели, зад които понякога стоеше група програмисти – убедени привърженци на персоналния компютър. Накрая, вземайки под внимание слабата ефективност и високата цена на големите машини и, от друга страна, разбирайки, че масовото производство на персонални компютри ще напълни офисите с надеждна и евтина офис-техника, ръководителите все пак направиха избор в полза на персоналните компютри.
Писателят получи от персоналния компютър неочаквана свобода: разбира се, работата с него не можеше да бъде толкова внимателна и вдъхновена, както над писмения текст, но все пак се появи възможност за сериозна работа с текста. По същото време по някои признаци можеше да се направи извод, че литературата е получила шанс отчасти да си върне предишния авторитет, но не толкова благодарение на собствените достойнства, колкото поради угасването на съперничещите с нея видове дейности. Под мощното, обезличаващо въздействие на телевизията рок-музиката и киното постепенно загубват своята магия. Предишните различия между филмите, клиповете, новините, рекламата, актуалните интервюта и репортажите постепенно се заличават, и се появява новият жанр на универсализираното зрелище.
Появата през 90 те години на оптичната връзка, новите промишлени стандарти в информатиката направиха възможно създаването на компютърни мрежи отначало вътре във фирмите, а след това и между тях. Превърнал се в обикновена работна единица в системата на надеждната връзка между клиентите и сървъра, персоналният компютър загубва властта си над бюрократичните процедури. Те отново са подчинени на централизирана система заз обработка на данни – мобилна, широкообхватна, високоефективна.
Макар и персоналните компютри повсеместно да се утвърдиха във фирмите и офисите, малко хора искаха да ги имат у дома по причини, които впоследствие бяха изтъкнати и проучени (те струваха скъпо, не носеха осезаема полза, и бяха неудобни за работа в легнало положение). Но в края на 90 те години бяха създадени първите пасивни терминали за връзка с интернет. Без да притежават нито процесор, нито памет, и поради това доста евтини, те бяха предназначени за достъп до гигантски бази данни, създадени от американската развлекателна индустрия. Снабдени с електронна система на заплащане, този път напълно надеждна (поне така ни уверяваха доставчиците), красиви и компактни, те бързо стават неразделна част от всяка къща, като заменят мобилния телефон, «Минител» и пулта за дистанционно управление на телевизора.
Въпреки очакванията книгата се превърна в огнище на активно съпротивление. Беше направен опит литературните произведения да бъдат качени на интернет-сървър, но имаше интерес само към енциклопедиите и справочната литература. След няколко години трябваше да признаем: публиката както и преди предпочита печатната книга като по-практична, по-привлекателна с външния си вид и по-удобна за използване. Но всяка закупена книга се превръщаше в опасен разрив във веригата. Някога в тайнствените лабиринти на нашия мозък литературата често надделяваше над самата реалност, така че виртуалните светове не я заплашваха по какъвто и да било начин. Започна един необикновен, парадоксален период, който продължава и до ден днешен: паралелно с глобализацията в сферите на развлечението и деловия обмен – сферата, в която езикът заема доста ограничено място, - се засилва ролята на местните езици и националните култури.