Укрепване на кралската власт над територии, наречени от Дуклянеца "Тетрархия". Династични борби и издигане на ролята на краля.
Така и Тихомил след смъртта на тъста си владееше Рашка, но не смееше да се назове нито крал, нито бан, а само велик жупан поради това, че беше на чело на останалите жупани в Рашка.
И така упрявляваха страната дълго време.
Когато роднините на крал Радослав и людете му, които бяха в Рим, научиха какво се е случило, помолиха краля да се ожени. Той удовлетвори техните молби и взе за жена римлянка от много благороден род, с която имаше син, когото нарече Петрислав. Кралят почина в дълбока старост и бе погребан в църквата “Йоан Латерански”. Петрислав се ожени за благородна римска девойка, от която доби син, когото кръсти Павлимир, преживя дълги години със своите римски роднини и почина. След смъртта му роднините му започнаха да враждуват с останалите римляни и поведоха тежки сражения из града, както често се случва.
Когато Павлимир навлезе в младежките си години, неговите сила и храброст нямаха равни в града. Заради това неговите роднини и някои други римляни много го обикнаха и промениха името му , тъй като много се забавляваше в битките – сложиха му името Бело. (?)
По това време доплуваха от Сицилия кораби с огромно множество сарацински лодки(?) – това множество кораби на гръцки се нарича ‘ miria armeni” а на латински decem milia vella. Сарацините разрушиха всички приморски градове. Латините пък, бягайки, отправяха се към планините, в които живееха славяните. Когато по-късно латините започнаха да се връщат в своите градове, славяните ги пленяваха и ги задържаха като роби. После много славяни пуснаха латините, при условие занапред да им плащат данъкда им служат. И така те(латините - бел.прев.) отново започнаха да издигат приморските градове, разрушени от сарацините.
По това време римските роднини на Бело, който се казва още и Белимир, виждайки, че не могат да търпят подлостта и неприятелството на римските велможи, тъй като не искаха да се принизяват, нито да се примиряват с неприятелите, излязоха всички от града, начело с Бело, със своите жени, синове и дъщери, на брой 500 войни без децата и жените, и дойдоха в Пул. Оттук, след като се качиха на кораби, доплаваха до Далмация. Стигнаха до пристанище, което се нарича Груж и Омбла. (?)Славяните бяха изпратили при Бело, който се нарича още Павлимир, пратеници с поръка да дойде и да приеме кралството на своите предци, и заради това го следваха неговите роднини.
След като слязоха от корабите, съградиха крепост и се настаниха в нея. Когато хората от град Епидавър, които още стояха по горите и планините узнаха, че Бело е дошъл с римляните и са съградили крепост, събраха се и дойдоха, та заедно с тях издигнаха град на брега на морето, който епидавърци на своя език нарекоха Laus . Заради това този град беше наречен Lausium , а по-късно, с изчезването на вокала беше наречен Ragusium. Славяните го нарекоха Дубровник, което значи “планински” или “горски”, защото, когато го градяха, дойдоха от гората.
Когато бановете и жупаните на страната узнаха, че е дошъл Бело, зарадваха се, а най-много народът в земите на славяните. От всички страни започнаха да се стичат към него, и особено жителите на областта Травуния, които като дойдоха, го отведоха в Травуния с големи почести. Когато дойдоха бановете в Травуния, събраха се с жупаните и стотниците, посрещнаха го с почести и в деня на Успение Господне го издигнаха за крал.
Само жупанът на Рашка, който беше от Тихомиловия род, не пожела да дойде при краля с хората си. Крал Бело се ядоса на това, събра войска и се приближи към Рашка, а Лютомир, жупан на Рашка, също събра войска с намерението да му се противопостави с оръжие. След като боят започна при река Лим, войската на жупана бе поразена и се предаде в бягство. Тогава кралят с людете си гони рашчаните чак до реката, която се нарича Ибър, където някои от онези, които го придружаваха, желайки да постигнат благоразположението му посякоха с меч жупана докато той, бягайки, преминаваше през моста и го хвърлиха в реката.
Тогава кралят прие кралството на своите предци и при него страната живя в мир. В чест на тази победа римляните, които бяха с краля, издигнаха църква в Рашка в прослава на блажения апостол Петър, в близост до Калдана. Недалеч от тази църква, на един хълм, кралят съгради крепост и я нарече със своето име – Бело, и реши гореречената църква да бъде епископска, и постави епископ, и основа епископия, която и сега съществува.
После кралят започна да обикаля земята на своето кралство. Така по някое време, докато кралят се намираше в Срем, сремци се сдружиха с унгарците и го нападнаха, но и едните, и другите бяха победени и почти унищожени. Затова от онези дни, та до днес, полето, на което се е водила битката се нарича според името на краля Белино, заради победата, която кралят е извоювал тук. После унгарците поискаха мир от краля и той сключи с тях договор, така, че в бъдеще да не смеят да пресичат река Сава от мястото, където извира, по нейното течени чак до мястото, където се влива във великата река Дунав. В договора беше утвърдено, че и кралевите люде няма да преминават на другата страна, както унгарците няма да преминават отсам. Това допадна и на двете страни и сключиха мира. След като това бе обявено, кралят се върна в приморската област. И един ден, когато влизаше в някъкъв град в Травуния, почина от внезапна смърт. Тогава с големи почести го погребаха в църквата “Св. Михаил” в същия град, народът дълго време го оплакваше. На седмия ден от смъртта му жена му роди син, когото нарече Тешимир, което на латински ще рече consulator populi .
След смъртта на краля онези, които бяха от Тихомиловия род, започнаха да владеят Рашка, а всички банове, както и по-рано, започнаха самостоятелно да управляват и не искаха да дават сметка на кралицата и нейните синове. Само Травуния остана покорна на кралицата, тъй като нейните роднини живееха в Травуния и Дубровник и не посмяха да се отметнат от нея.
Когато момчето отрасна, ожениха го за дъщерята на бан Чудомир от Бяла Хърватия, с която роди двама сина : Прелимир и Крешимир. След като пораснаха, Тешимир изпрати своя син Крешимир при тъста си, който управляваше Бяла Хърватска, нареждайки му да събере войска и да тръгне срещу босненския бан. А сам със сина си Прелимир, след като събра своите роднини и народа на Травуния, тръгна в битка срещу бана, който управляваше Превалитанската област. Банът, събирайки своя народ, се подготви за бой. Когато битката бе към края си, банът падна мъртъв, ала и Тешимир падна ранен и после почина. Синът му Прелимир спечели битката и превзе цялата Червена Хърватия, беше коронясан за крал и започна да управлява земите и кралството на своите предци.
Крешимир пък, неговият брат, опустоши, воювайки заедно с вуйчо си Ускопле, Лука и Прева. Босненският бан видя, че не е възможно да се противопостави в тази битка и избяга при унгарският крал. Крешимир превзе цяла босна и я владееше. След смъртта на майчиния му баща завладя и Бяла Хърватия.
По това време почина българският цар Петър, който управляваше в град Велики Преслав. Гръцкият цар, събирайки силна войска завзе цяла България и я подчини на своята власт. Остави тук своя войска и се върна в двора си.
Пълководците му дойдоха с войската в покрайнината Рашка и я превзеха цялата. Жупанът на Рашка избяга и дойде при крал Предимир с двамата си синове Пиен и Радиград и с дъщеря си Прехвала; намери краля в жупанията Оногощ. Когато кралят видя, че щерката на жупана е много красива и добре сложена, сърцето му бе обзето от любов към нея и като призова своите придворни, нареди им да разговарят с бащата на девойката и да го уведомят, че би искал да вземе дъщеря му за жена, ако той по своя воля , заедно с цялата си област се подчини на кралската власт и се закълне във вярност на краля и неговите потомци. Жупанът обеща всичко, което кралят му нареди и кралят взе за жена дъщеря му; тъй като венчавката бе обявена по кралски обичай даде на своите шуреи в бащина зестра(???) Требеса , което латините наричат haereditas(отнася се до зестрата - бел. прев.) и направи Радиград жупан в Оногощ.
Недълго след това умря гръцкият цар и крал Прелимир и неговият тъст изпратиха поръка до своите приятели рашчани без всякъкъв страх да излязат на бой срещу гърците, които ги владееха. Така и бе сторено. След като за един ден всички гърци бяха сразени, кралят заедно с тъста си и своите шуреи отиде в Рашка и я превзе цялата, и постави своя тъст за велик жупан, както беше и по-рано, за жупани под бащината им власт , за да управляват тази покрайнина; и те я владяха, зачитайки кралското право.
На крал Прелимир му се родиха четирима синове, чиито имена са: първороден Хвалимир, вторият Болеслав, третият Драгислав, четвъртият Превлад, между които той подели своята земя така: на Хвалимир даде областта Зета с градовете и следните жупании: Луска, Подлужие, Горска, Купелник, Облик, Препратна, Ур(о)мница, Будва с Cuceva и Граб(ел)
На Болеслав даде Травуния със следните жупании: Любомир, Vetanica, Рудина, Крушевица, Връм, Рисан, Драчевица, Конавли, Жреновица.
На Драгислав даде Хумската област и следните жупании: Stantania, Попово, Yabsco, Лука, Vellica,Gorymita, Vecenike, Дъбрава и Дебър.
На Превлад даде областта, която на славянски се нарича Подгоре, а на латински Submontana със следните жупании: Оногощ, Морача, Кошарница, Пива, Gerico, Невесине, Guisemo, Ком, Debreca, Неретва и Рама.
Тези четири области назова Тетрархия.
Крал Прелимир живя много години и доживя синовете на своите синове, и като почина в дълбока старост бе погребан в средището на рашката архиепископия, в църквата "Св. Петър" с големи почести, чествания и тържества.
На Крешимир пък, неговият брат се роди син, комуто дадоха името Стефан. След бащината смърт той управляваше Бяла Хърватия и Босна, след смъртта му неговите наследници управляваха в Хърватия. От невенчана за него жена му се роди син, куц с двата крака, който дълго време не можеше да ходи; нарече го Легет. След смъртта на баща си Крешимир Легет бе отведен в Травуния при своя роднина Болеслав. Прислужваше му девойка на име Ловица, която той обикна и за която по-късно се ожени. С нея имаше седем синове, които пораснаха и станаха млади бойци, вещи в боравенето с оръжие.
Синовете на крал Прелимир не следваха стъпките на своя баща и започнаха да се отнасят към народа, който владееха, грубо и насилнически. Заради това народът много ги намрази. Но тъй като злите намерения не могат дълго да се прикриват велможите тайно изпратиха посланици при гореречените седем братя и им дадоха дума, че заедно ще свалят и унищожат синовете и племенниците на крал Прелимир. Така, по сговор, седемте братя с бащата Легет и с благословията и желанието на отеца и целия народ въстанаха и започнаха да преследват кралските синове - от най-младия до най-стария и ги погубиха с меч. Все пак един от тях, на име Силвестър, син на Болеслав, избягна смъртта и с майка си Кастрека забягнаха в Lausium, който сега се нарича Ragusium, откъдето беше родът на майката.
След като извършиха това братоубийство синовете на Легет започнаха да управляват страната , баща им живееше в Которския залив на място, което се нарича Трайект(?), където се огради с крепост и двор. Но всемогъщият Бог, който обича всяко добро, а мрази всяко зло и греховете скоро удари с чума и мор бащата, иначе болен тялом и духом, а с него и синовете му; и така те загинаха по подобие на братята и племенниците си, които бяха избили.
Когато народът узна за това, всеки бе обзет от голям страх и тъй като нямаха крал, споразумяха се и веднага отидоха в Дубровник, и взеха оттам Силвестър, който единствен бе останал от рода на славния крал Прелимир, и го поставиха за свой крал.
След като прие кралството Силвестър владееше в мир цялата Тетрархия, зачитайки Бога и правдата. И роди син, комуто даде името Туджемир, и почина в мир.
Кралският престол наследи Туджемир, а след като се ожени роди син, когото нарече Хвалимир.