автор: Elbereth

Забравила съм себе си,
загърбила съм лесното,
раздавах аз сърцето си...,
а сега всичко е пусто.

На вас подарявам
душата, мислите, устните,
на тях..., то остана ли?-
очите, ръцете и чувствата.

За една невъзможна усмивка,
за една глътка от щастие,
една, но вечна и истинска,
пламенна, чувствена, искаща.

Имам какво да събирам,
но нямам защо,
ни за кого,
нито сега или утре.

Времето - то свърши отдавна,
а аз час сега го разбрах.