автор: utro

В нозете ми
проходи слънцето.
Топлина прощъпули
в стъпките.
Омесих лятото.

***
Стопени северни прегръдки
в мъглица от танцуващи листа
пропускат цветове.
През очилата стъклени
мълчи картина с четка на Сезан.
Звъни зелено слънце.
А пръстите ми помнят снеговете.

***
Парченце огледало -
отразява се
водовъртежът
с бременните строфи.
Небето се пречиства.