автор: Liulina

Пред вас стоя и стена,
научихте ме как да страдам в самота,
опряна съм на камък с мисълта,
дали да продължа...
Научих се на самота и плашат ме тълпите,
и пламъчетата игриви в очите,
сродната душа дори не ще намеря,
щом поглед в земята вперя.
Сред вашите очи се лутам
и вия като куче,
страхувам се от вас и ви обичам,
но само в душата си надничам.
Как да се доверя отново,
предават ме неспир и все сурово.
Вещицата на съдбата,
крие злото зад маски на лицата.
А зад сладкодумни фрази,
дявола приканва нази,
доверчивите душици,
плахи сме като мушици.