автор: Hamman

Не търси къде се посещава умът;
Той е като птичи дири по небето.
Стих от Дзенрин
Не, не е истина просто. Както е тръгнало билетите ще станат лев. Трябва да си извадя карта. Поне тяхната цена не промениха. Беден студент съм все пак.

А колко го мразя тоя израз. К’ъв беден студент бе? Бедни студенти няма…Ако бяха бедни нямаше да висят по кръчмите и дискотеките постоянно. Родителите им се трепат да ги изхранят у Софията те на дискотека ми ходят. Опа, идва нещо. Оф, тва е 94. Дали ще е в него? Тя нали и в него се вози вече, заради работата при Семинарията. Не, няма я. Не съм я виждал от 20 дни, а очите и са постоянно пред моите. А, идва моят автобус. Качвам се и се чудя къде да седна. Опа, продупчено билетче. Ами сядам при него. Кефят ме тия дето ги оставят на седалките. Взимам билетчето, сядам и с чиста съвест извършвам измама. Ама то, нали човек като си намери нещо си е негово. 70 стотинки са си 70 стотинки. Както и да е, не ми се мисли повече за билети и за столична компания за градски транспорт. Поглеждам навън и установявам, че е прекрасен слънчев ден. София е много хубава когато е слънчево. Особено през пролетта и лятото. Ама и сега става де. А вътре…оглеждам се, не е претъпкано. Пичът пред мене слуша нещо, най-вероятно на телефона си, както е модерно в последно време. До него - някакво момиче, обърни се, да в профил си хубава. Хубава коса. По-натам, хаха, някакъв в черен костюм, бяла риза и разбира се, бели чорапки. Добре де, тия хора не се ли научиха вече?! В Европейския Съюз ще влезем, той с бели чорапи. Пред него пък, някаква бабка, съвсем обикновена бабка. Интересно, пък какво ли си мислят. Я да направим един разбор…Ако някой им прочете мислите и състави някаква извадка ще установи горе-долу следното:
33% мислят едновременно за това, че са гладни, че закъсняват и че им се ебе.
5% мислят единствено за снощния секс. Голяма част от тях са жени.
25% разговарят с приятелите си наум, или превъртат спомени.
17% обсъждат наум облеклото и вида на останалите пътници, както и на тези извън автобуса.
8% мислят за семейни и битови проблеми.
2% плануват утрешния ден. Интересно, но повечето хора, плануват или рано сутрин или когато се хранят, или преди сън. Като че ли това са единствените моменти, в които те могат да останат насаме със себе си. Просто през останалото време явно не искат да бъдат сами.
8% се опитват да не мислят за нищо и гледат с блуждаещ поглед навън.
1% се чудят какво ли си мислят останалите пътници.
1% се надяват да не влязат контрольори.
Някой трябва да напише разказ за пътниците в автобуса. То вече е писан такъв, де. Даже съм го чел. Не беше лош. Та, както и да е, докато изреждах резултатите от социологическото проучване контингентът в рейса се смени на два пъти. Сега стана малко по-гъсто вътре.
А, ето я и моята спирка. Нека бъда и аз солидарен гражданин! Оставям билетчето на седалката. Така, да ама…хм, ей чакай! Пич, ей, пич забрави си акъла! Къде отиваш мамка му? Върни се! Фак, как така стана, че…?
-…зплатно билетче, супер! Та нали ти разправям…правя завъртане на 450 градуса, копеле, т’ва досега не го бях правил.
- Абе, я виж кво стаа навънка. – Ицо ме прекъсва. Поглеждам и виждам някъв паднал на земята, а току що се разминах с него. Егаси, докато разбера какво става автобусът отминава спирката – Бах го, к’во му стана на тоя?!
- Не знам човече, нещо е болен или се напушил. Ама нали ти казвам – 450 градуса!
- К’ви 450 градуса бе! Не съм будала.
- Не, бе, сериозно! На площада пред съветската армия. Кольо беше с мене, той ш’ти каже.
- На тия ниски рампи там?? Абе, де да знам. Ха, казах ли ти Кольо на рождения ден на Ети к’во е правил?
- Нещо яко се напушил разбрах.
- Слушай сега. Той пристигна по-късно, a вече всички се бяхме нарезали яко. И той си рекъл, ааа къде без мене, и почна да пие. Изпи цяло шише водка за по-малко от час. Аз тогава си тръгнах, че на Рали и беше зле нещо. Та, Ети ми разправя, пие водката той и вече се е натараляскал и нали го знаеш – като се напие почва глупости да приказва…
- Хахах – хиля се аз – последният път когато пихме заедно почна да ми приказва за извънземни и нек’ъв метеорит в Сибир, Тангуски ли, Тунгуски ли…де да знам.
- И там ги е приказвал нек’ви такива. Та през т’ва време идва Мишо на Ети и носи трева. И се почнало. А Кольо кос не пропуска. Напушил се няк’ъв яко. И Ети ми разправя, че по едно време отваря вратата на терасата, а Кольо яхнал парапета, ококорен и ухилен до уши, държи някакви въображаеми юзди и вика “Дий, Дий”. И се поклаща все едно язди кон.
- Ха, баси, тоя човек е луд. Деба, не можах да дойда, нали с наш’те бяхме на Разлог. Сега кой ще дойде?
- Не знам…Рали ще е там и Светльо… за друг не знам.
- Абе ще видим. Ти гледа ли филма дето ти казах?
- Кой филм? Ъъъ.. да гледах го.
- И к’во?
- Ахъм, хареса ми. Ама тоя Клайв Оуен ме дразни няк’ъв. Не знам защо. Виж, на Джулиан Мур не бих отказал.
- Бе не те питам за актьорите, а за филма, олигофрен нещастен!
- Нали ти казах, че ми хареса, к’во друго искаш? Смислен е, да. И свършва готино. Обаче най-ме изкефи там дето убиха Джулиан. Ник’ви забавени кадри…. Бързо като в реалността.
- Режисьор е Алфонсо Куарон, все пак. Мен пък ме изкефи Майкъл Кейн. Страшен актьор.
- Не го знам.
- Стареца, бе.
- Ааа, ок. Давай да слизаме.
- Оу да.
- Остави билетчето.
- А, да – оставям билета, ама и аз оставам. Ицо, чакай бе, не бе т’ва с тебе не съм аз, копеле тука съм, още съм в автобуса. Мамка му! Върни се, бе. Не чуваш, глухар нещастен. Да те еба в шматката. Рейсът тръгна…ето. Деба, как стана т’ва не знам…
Ох, за контрольори не ме е страх. Имам си билетче. Та в Благодатния Четвъртък Стайнбек не е толкова добър като в Улица Консервна. А пък за Тортила Флет той казва, че е второкласен. А на мен ми хареса. И то много. Жалко само, че не успях да схвана сравнението с крал Артур. Ама в Мишките е ненадминат вече. И в Зимата също. Целият анализ за доброто у човека и Итън Хоули са гениални направо. Ох, а как ме сърби зърното само…Хари можеше и на други места да ме пипа, ама той циците, та циците. Не, че се оплаквам, де. Хари е пич и снощи си беше супер. Мда, тая вечер трябва пак да го посетя. Готин си е. А и знае как да пипа. А ако тая вечер ме свърши направо го взимам. Хихи. Вече трябва да си сменя гащите. А преди малко ги обух. Деба. Да кажа ли на Борянчето за Хари? Ако почне да ми досажда с нейния шеф колко я тормозел ще и кажа. Да ми завижда. А днес тая Лара така ме ядоса… Не знае къде да сложи тага на снимката. Ами отдолу, къде? Не си ли чела вестници досега? Отдолу се слага! Тъпа селянка от Твърдица. Гледай го пък тоя…същия като Лара. Къде се провираш, бе? Кой ти е книжка дал? Червено е. Ще сгазиш някоя бабка. Уф, направо ми дойде до гуша от простаци. По-добре да се занимавам със Стайнбек, отколкото с тая паплач. Тоя отпред ме гледа. Кой знае каква физиономия съм направила. Ядосана, смръщена, гротескна физиономия. Като Джим Кери. Или Робин Уилиамс. Или някой български актьор…да видим..Христо Гърбов! Не, Мая Новоселска, че е жена. А сега е време да сляза. Винаги съм мразила да слизам, когато в автобуса е блъсканица. Провирам се като червей между хората, докато стигна вратата. Слязох, браво на мен! Бахго, човек зърното не може да си почеше на обществено място тия дни. Уф, отминах кошчето. Айде, в другото ще изхвърля билета, няма да се връщам. Аааа, не, без такива. Само да си посмяла. За къде си без мене? Аз съм умът ти. Не, само да си посмяла… не смачквай билетчето. Не, нед…

•••
Факсимиле, столичната преса:
Трима души изпаднаха в кома вчера в центъра на столицата. И трите инцидента са се случили на различни спирки на линия 280 на градския транспорт. Според очевидци, две момчета на възраст 20 и 18 и момиче на 26 са се свлекли на земята почти веднага, след като слезли от автобуса. Лекарите, които наблюдават младежите, засега нямат обяснение за внезапната кома, но твърдят, че може да се дължи на неидентифициран вирус.
•••
А нейде нечия усмивка цъфна.