На пегаса от Ал Исра
Черните мъжки обувки стъпваха тежко по павираната алея, докато женските до тях правеха непохватен пирует във въздуха, но за сметка на това се приземиха леко.
- Играла ли си балет? – Попита Марк.
- Не, но винаги съм искала.
Повървяха още малко умълчани . Марк прокара ръка по къдравата си коса. Беше притеснен. Повечето мъже биха го определили като не особено хубав, но жените го намираха за сладък. Беше не много висок, с изпъкнали скули и удължен нос. Това беше третата им среща, като се изключат многобройните излизания с общи познати. Именно общите познати бяха причина за тяхната първа среща. Запозна ги най-добрият приятел на Марк на един купон. Тя хареса Марк още от началото, защото той не се опитваше да я впечатли по някакъв начин, както правеха повечето мъже. От там нататък съвсем логично беше да прекарат остатъка от този купон заедно.
- Харесаха ли ти раците? – Сара реши да прекъсне тишината.
- О, да. Добри бяха. А на теб мидите?
- Биват. Ще отидем пак там следващия път.
- Става. Ами кабернето?
- Реколтата уж била добра, но беше мътно. Някак прекалено жълто.
- Което ми напомня да ти благодаря за онази песен, която ми препоръча. Yellow. Как беше…And it was all yellow... – започна да си тананика Марк. – Нова ли е?
- Не, от миналата година е. Клипът също е много хубав.
Бяха посетили второкласен рибен ресторант, притежаван от гръцки имигранти, но пък славещ се с дискретната си обстановка. Таксито им спря малко по-далеч от дома на Сара, за да се разходят.
Пресякоха улицата към блока й. Това беше стара кооперация във викториански стил, в която Сара беше намерила удобен двустаен апартамент под наем на прилична цена.
- Не ми се прибира – каза тя, докато сядаше на пейката срещу дома й.
- Ами май и на мен.
- Не си от решителните, а?
- Хич даже.
- Аз пък съм много импулсивна. Сигурно си забелязал, де. Решавам на момента без да мисля много.
- Но не си си навлякла кой знае какви бели така, нали?
- Почти не. И слава богу. За това и не съм се променила много.
Той се усмихна, а тя го последва. Харесваше, че е забавна и не си правеше тъпи шеги, нито пък се обиждаше или дразнеше от расистки и сексистки вицове.
- Аз съм странен. Имам много силно чувство за отговорност. Примерно , когато беше погребението на баба ми миналата година, шефът не ме пусна да ида, а аз се самообвинявах, че не бях достатъчно настоятелен. Не я уважих.
- Но ако беше настоятелен можеше да изгубиш работата си.
- Така е. Или пък като тинейджър много се карах с баща ми. Така изядох не един и два тупаника. А после се опитвах да го оправдая пред себе си, тъй като уж съм го бил заслужавал.
- Ти не си виновен.
- Знам. Мразя съвестта си. - Но обичам теб, помисли си Марк. Не посмя да и го каже.
Поговориха още няколко минути. Той не откъсваше поглед от нея. Наблюдаваше елегантните й обувки, червения чорапогащник, който подчертаваше сексапилните й крака, кафявата карирана пола. Навик на Сара беше да жестикулира енергично с ръце, докато говори, а това пречеше на Марк да ги изучи с подробности. Но беше възхитен от дългите пръсти и сребърния пръстен на лявата ръка. Деколтето на блузата, която беше облякла едва загатваше какво се намира отдолу, но създаваше усещането, че не е за изпускане. Къдравият младеж се посрами от опита си да довърши мислено гърдите й. Всеки път когато се вгледаше в шията й, спираше да мисли за всичко останало. Едва след време се усещаше, че е зяпнал неприлично. Лицето на Сара, макар и приятно, не би могло да бъде наречено красиво. Но точно това я отличаваше. Или поне така си мислеше Марк. Що се отнася до дългата й червена коса, той едва се сдържаше да не я докосне. Всичко това го разсейваше и той с мъка се опитваше да взима дейно участие в диалога.
Разговорът отиде към своя край, когато Сара се прозя.
- Ам, аз ще си лягам. Утре е големият ден. Нали ще дойдеш?
- Разбира се, рожден ден ти е все пак.
- В осем звъниш ей на тоя звънец. – Каза Сара, сочейки белия бутон до входната врата. – А сега чао.
Марк искаше да я целуне. Тя също искаше да го целуне. Но той каза само:
- Чао и лека нощ. – Марк я изчака да влезе вътре, отиде до ъгъла, извика едно такси и се прибра. Изпитото вино пък му помогна почти веднага да заспи.
На сутринта стана с лошо настроение. Постоянно си мислеше за снощи. Докато се бръснеше спря за малко и погледна кафявите си очи в огледалото. Изрече:
- Глупак – обвиняваше се. Толкова ли бяха две думи? Нямаше да наранят никого.
Но после се сети – ще й го каже довечера, на партито. Далеч по-романтично ще е. Изми пяната от лицето си и благодари на съдбата, че снощи го спря да сподели чувствата си.
Марк излезе от вкъщи и хвана метрото за източен Манхатън. Работеше като продавач на кафе в Старбъкс на 26-ия етаж на голямата кула. Както винаги, Марк застана спретнат и усмихнат на бара, готов за работа. И как иначе, нали беше рождения ден на Сара – 11 септември.