автор: RumikoNR

Разказ 3 от цикъла „Докато смъртта не ни събере”

Най-после се върнахме, погребението ми беше хубаво- тъжно но хубаво.
- Сигурно си изморена, искаш ли да поспиш?
- Не добре съм.
- Вечността ни принадлежи, хайде аз ще легна с теб- той ми погалва лицето, ах, колко нежност има в този жест…
- Добре аз в твоята къща ли ще живея?
Защо клати така глава? Нещо глупаво ли казах?
- Не ще живеем в нашата къща.
Нашата- колко приятно звучи. Ето ни в нашето легло- той не спира да ме гали и целува… не смея да мръдна. Усещам изгарящото му желание- влудява ме. Развива ми туниката… безсилна съм да го отблъсна. Спомням си преди много дълго време се случи същото между нас, това беше на друг свят, в друго време. Сега всичко се повтаря- отново. Не знам колко време вече продължава това, тялото ми гори подпалено от хиляди огньове. Отново съм заедно с човека който ме обича истински- за това си заслужава да се умре.
Отварям очи. Къде съм? Оглеждам се- празна бяла стая, аз седя гола под завивките на голямо легло. А, да. Това е нашата стая, но… къде е той? Ставам, а завивката се плъзга по тялото ми. Поглеждам през прозореца- ах колко красива е земята- улици пълни със забързани хора, къщи, дървета… внезапно в съзнанието ми отново се появяват онези сини очи- мокри на смъртното ми ложе и празни на погребението ми. „Мамо…” Неусетно кога зад мен застана той- усетих го чак когато ме прегърна. Спомените от последната нощ нахлуха в съзнанието ми и изгониха мислите за сините очи, а целувката му ме накара съвсем да ги забравя.
- Добро утро красавице! Как спа? Искаш ли да закусим?
- Добро утро.Да тези нощи много ми липсваха… кога ще я повторим?
- Ако искаш веднага след закуската.
Тази усмивка… не спира да ме пленява- не мога да й се наситя.
- Какво има за закуска?
- Ела и ще видиш.-
Води ме в кухнята на масата са поставени плодове за закуска. Я! Ананас, банани, манго… все любимите ми. Вкуса на плодовете тук е по-различен от тези на земята- тук са по-сладки.Все още се разхождам гола, не че това има някакво значение тук където никой не се срамува от голото тяло и това се приема за нещо нормално даже красиво.
- Тук винаги ли грее слънце?
- Не, когато някой ангел горе умре вали постоянно, но това се случва рядко.
- Нима ангелите умират?
- Нямам в предвид земната смърт. Един ангел да умре означава да се роди като демон в Ада.
Довършвам си закуската и го поглеждам.
- Сега какво ще правим?
В очите му лумнаха пламъци на желание. Той стана, доближи се до мен, целуна ме и носейки ме на ръце се върнахме в леглото и случилото се през нощта отново се повтори- сляхме се в едно.
Колко малък и беззащитен изглежда сега когато си е поставил главата на гърдите ми и с ръце ме притиска към себе си. Като малко дете прегърнало майка си. Изтощен, но спокоен и доволен.

Следва.....