Прекосява дълбоките топли води
лъч сребро.
И изглежда безкраен.
С устни свири дъждът - ситни капки реди
по един слънцелик януари.
И преплитат се пръстите -
храсти цъфтят.
От ръцете порастват дървета.
И напълно разбъркан се смее светът:
"-Ха сега подреди ме, поете!"