автор: Marta

Ръждива е преждата -
предвижда промените
във
виреенето на ветровете.

Вирят опашки паунените
по пълнолуние.

От унилост
къса се нишката.

Милостиво
къса е косата на зимата.
Има я обаче.

Облачета като паунови пера
или...
(все пак онова дърво си мисли
колко добре изглежда с този
облак зад ухото.)

Охотно
остър се оказа третия лунен хребет.

Предстоят звездобери.

Бърборят си бързо звездите
и крият лицата си в шепи.

Плискат се
шепоти в звездните бързеи.

...Ако гледам на облаците
като на хвърлени бобчета

дъждът ще се блъсне скоро

и рижи ще са капките,
които опипват лицето ми зимното,
за да го запомнят,
отмият
и
извалят на юг -
във ръжените сънища
на стърнището за пролет.