автор: Veselin

Червивите костилки ми напомнят
на стара къща
с счупени прозорци.
Дъждовно е. И шляпам в сиви локви,
сред зверове,
заключени в наморници.
Дали пък зверовете са виновни,
или си търсим оправдание
да надзираваме затворници.
Кое е по-голямо изпитание?
Горчилката на сухата костилка
рисува по трахеята жирафи.
Дрънчат в главата ми будилници,
преди да се събудя от страха си...
Че няма да изгрее слънцето,
или че няма да залезе...
Нима не е едно и също,
когато скакалците ми се плезят?
Когато плюят черни бръмбари,
върху засятия бостан с домати.
И посевите се превръщат в тръни,
които се забиват до сърцата ни...