автор: dara33

-Царю, доведохме най-бедното момиче от царството.
И слугите захвърлили Славея на земята. Тя приличала на бяла пеперуда, но с прекършени криле. Царят погледнал с презрение момичето свито на кълбо в нозете му. После тя се изправила, и той само дето не си глътнал езика от смайване.

На Рени, Славиния и Йожи
с обич от мен, и на всички
които обичат приказки...


В една голяма и необятна страна, там далече зад планините през девет езера и триста морета имало едно царство господарство. В тази страна управлявал един зъл и лош цар.
Той бил непрестанно намръщен, и не умеел да се радва на нищо. Дори на слънчевите лъчи не се радвал, дето нахлували рано зарана в огромната му спалня, и вместо да се усмихне се завивал през глава. Лицето му било непрестанно намръщено и почти никога не се усмихвал. Всъщност никога. Всички треперели, като трепетлики, още щом чуели, че царят идва. Всеки навеждал глава надолу, и не смеел да погледне към Негово Зло Величество. Когато влизал в тронната зала всички притаявали дъх от страх, защото той всявал ужас в душите им. Царят бавно и тромаво пристъпвал, като развявал царската си мантия, червена и дълга обшита със скъпоценни камъни, и сядал на трона, като намръщено оглеждал своите подчинени.
-Днес е лош ден.
Така отсичал той и всички се съгласявали. Всички знаели, че дори и да опитат да му се противопоставят ще падне нечия глава, ето защо само мълчали.
-Дори слънцето не свети, както трябва! отсичал той.
И отново всички се съгласявали. Никой не искал да изгуби главата си.
-Вие сте мои слуги и роби, и ще изпълнявате каквото пожелая!
-Да, господарю.
Отронвали се гласовете на подчинените му.
Мълчали и очаквали следващото лошо нещо, което ще пожелае техният повелител.
-Днес искам да направим зрелище, доведете едно младо момиче при мен! Ще нахраним лъвовете.
И зловещият му смях разтърсил тронната зала. Изтръпнали слугите му, но се подчинили.
Никой не посмял да му се противопостави. Двама слуги поели на път, девойка да намерят.
И там в дълбоката гора сред дървета и цветя открили дом закътан. В него живеел стар дървар с единствната си дъщеря Славея. Тя била добра, нежна и мила. Гласът и бил по- меден от най-медените камбанки на света. Двамата слуги точно пред този дом се спряли.
Показал се старият дървар и казал:
-Вие сте пътници, и може би сте уморени влезте и добре дошли.
Смутили се слугите на лошия цар, и казали:
-Ние сме пратеници на Царя. Иска момиче за зрелищата с лъвовете. Вашата дъщеря ще бъде девойката, която ще има участта да се превърне в храна за неговите любимци.
Изтръпнало от болка сърцето на дърваря. Размахал единственото си оръжие, брадвата с която цепел дърва, и препечелвал по нещо за храна. Тогава служителите на Царя го уловили и го завързали. Захварлили го като ненужен боклук на земята, а стареца заридал от мъка по детето си.
-Татко недей плачи, моля те. Аз ще се върна.
Така казала Славея на баща си и му се усмихнала нежно и топло. После му помахала с ръка за сбогом, и те я отвели в замъка на Царя. В замъка на жестокия владетел ги очаквали с нетърпение. Царя вече бил изнервен и неспокоен. Хубавото му лице било изкривено от лошотия и той скърцал гневно от яд.
-Царю, доведохме най-бедното момиче от царството.
И слугите захвърлили Славея на земята. Тя приличала на бяла пеперуда, но с прекършени криле. Царят погледнал с презрение момичето свито на кълбо в нозете му. После тя се изправила, и той само дето не си глътнал езика от смайване.
Пред него стояло най-хубавото момиче на света.
"Каква красота" помислил си той, но не казал нищо, защото царете не променят решенията си. Стиснал зъби и прехласното гледал Славея изваяна и горда, красива, но така студена. "Не трябва да се проявявам, като слабак" помислил си той, и наредил да пуснат красивото създание при лъвовете.
-Ще те пуснем при лъвовете, ти си избраната от мен! казал царя.
-Добре. Така да бъде, вие сте царя, вие решавате.
Очите и били непоколебими. Нямало страх или притеснение от предстоящата среща с лъвовете. Той усетил силата на нейната вяра, и останал поразен.
Очите и напомнящи на теменужено поле били тъжни. Косите на Славея дълги и прекрасни се спускали около прекрасното и моминско тяло. Приличали на водопад, около крехката и нежна снага на момичето. Всички в залата мълчали. Сърцата им тръпнели от жал, но царската воля била по-важната. И никой не се обадил, защото никой не искал да изгуби главата си . Славея зачакала съдбата си. Смирена и кротка. Красива и горда, приличаща на богиня от небесата. Тя усещала вярата в сърцето си и не се страхувала. Пуснали Славея при разярените лъвове. Тя кротко приседнала. И запяла нежна песен с медения си гласец. Пеела за живота и красотата на природата, пеела за небето и звездите, слънцето и луната, пеела за любовта, пеела за доброто в хората и сърцата им обгърнати в печал, пеела за надеждата и свободата. Песента и се леела нежно и кристлният и глас се разнесъл над замъка през полетата, езерата и моретата. Цялата природа занемяла пред чудната песен на Славея. Всички притихнали и омагьосани слушали песента. Лъвовете не разкъсали плътта на момичето, наобиколили я, и седнали около нея. Дори замахали с опашки доволни, като котки, ала големи и страшни. Царят останал поразен. Славея с медения си глас стопила яростта на лъвовете. Царят също усетил силата на песента на девойката прекрасна. Сякаш цялото зло, което носел в сърцето си се разпукало на хиляди парченца и се сгромолясало в нозете му. Почувствал странна лекота в гърдите си. За първи път усетил що е щастие. Усмихнал се на Славея с хубавите си очи. Сякаш прероден станал злият цар. Изчезнала цялата му злоба и лошотия. Прибрали лъвовете, а Славея погледнала царя, и разбрала, че песента е победила злото в неговата душа. Усмихнала му се. Срещнала очите му, които изразявали безгранична обич и преклонение пред нейната красота и душа, глас и доброта. И тя разбрала, че няма да си тръгне от този дворец, защото ще бъде неговата кралица. От този ден в тази така далечна страна зад планините, през девет езера и триста морета настъпило радост и спокойствие. Хората заживяли спокойно и щастливо управлявани мъдро от царя и прекрасната Славея. Довели стария дървар в замъка и той заплакал, но този път от щастие. И всички били доволни и щастливи. Песента на Славея все още звучи там в онази далечна и чудна страна, където някога имало един лош цар. А когато някое утро царят се събудел намръщен Славея му запявала чудната си песен, и той се усмихвал на новия ден. Силата на песента на Славея се превърнал в дар вълшебен, и още помнят Славея и прекрасните и нежни песни, които пеела тя в страната зад планините, през девет езера и триста морета.