автор: vedrusa

Пренаситени сетива
с онази,
поднесена на ръка,
милост в погледа
и пълзящият хрип на звука...

Умората,
прогледнала e там,
където пазено e гърнето с жълтиците
на онова смутено унищожително поглъщане,
в изнемогата на желанието
да прекъсне
и повие меко...

Мъничкият клокочещ страх
на онзи смъкнат в пространството аромат
и мисленото прегръщане,
което да е отдаване
проникващо самòто себе си,
отдалечено изкусително,
прекипяло в продължението на съня
който и вълшебен е недосънуван,
а и това е цялото му надмощие
и е приканен онзи порив
на следваща утеха
в насищащи се сетива...