Виж, морето е небе, но на земята.
така казало Косчето на...
В една гора, сред зелени листа живеел кос красив, и имал той добро сърце, и много, ама много мечти. И като всеки кос летял на воля, и пеел чудни песни. Всички в гората го обичали. Той имал много приятели. Врабчето и синигера, калинките и пеперудките, мравчиците и пчеличките всички го обичали. Косчето било много добричко и винаги искал да помага на всеки, който изпадне в беда. Един ден чул пронизителен писък. Пеперудката била попаднал в мрежа на алчен за красотата и човек. Косът запял, човекът се разсеял и хоп...пеперудката излетяла от мрежата. Веднъж мравчиците изпаднали в криза на мързелуване, косът им запял, и те се раздвижили и започнали да работят. Песента му звучала весело и подканящо, и никое сърчице не можело да устои на песента на косчето добро изпълнено с мечти. Мравчиците веднага се втурнали да събират зрънца за дългата и студена зима. Песента на Коса внесла радост в сърцата им. И те забравили за мързела, който по принцип не е типичен за мравчиците. Те винаги неуморно се трудят. Пчеличките обичали да слушат песните му, защото винаги им носела радост, и те летели по-чевръсто от цвят на цвят медец да събират. Врабчетата играели с него на гоненица из клоните на дърветата обсипани със зеленина и цветове. Синигера му пригласял. Бил му приятел по песен. Калинките-малинките прелитали сред зеленина и бели цветя щастливи, че имат приятелче, като косчето добро. А косчето мечтаело...
Някой ще попита, ами за какво мечтаят косовете?
Той имал особена мечта, да прелети над огромната гора и да види синьото море. Мечтаел за морето толкова силно, че чак се поболял от мъка. Приятелите му страдали и решили да му помогнат.
-Косче, хайде тръгвай на път.
Така го подканили мъничките мравки.
-Ние зрънце ще ти дадем за из път, няма да си гладен, когато пътуваш надалече...
-Ние мед ще ти дадем.
Казали пчеличките и весело зажужили около него.
-Аз ще те изпратя с песен.
Казал синият синигер. Пеперудките летели и мислели какво да му подарят.
-Ние, ще помолим звездите да осветяват пътя ти до морето, те са наши приятели.
Така решили пеперудките прекрасни.
Врабчо мълчал умислен.
-Аз ще дойда с теб, другар да ти бъда по дългия път.
Зарадвало се косчето. До морето ще стигне. Ще види бреговете му и необятната му синева, дето се слива с небето. Сърчицето му забило учестено от щастие.
-Благодаря ви приятели.
Приготвили се за път и полетели с врабчето над гори и планини, езера и реки, пъстри полета и цветни градини. Видели красотата на големия свят и останали запленени от неговата величественост и блясък. Звездите им светели нощем. Подкрепяли се с храната дадена им от добрите приятели. Зрънце и мед,и прясна водица. Помагали си, когато се уморявали, тогава намирали подслон и заспивали и сънували прекрасното синьо море...
Косчето си го представяло, като небето голямо и прекрасно, но без звезди и луна, и слънце.
Врабчето си представяло морето, като огромна сълза, но по особена- синя и красива.
Всеки се мислел за прав, но не спорели, защото всеки уважавал мнението на другия.
Когато долетели до бреговете на морето те притаили дъх и усетили странна сила в себе
си. Щастие изпълнило душите им. Морето било прекрасно. Мамещо, като от техните сънища.
-Виж, морето е небе, но на земята.
така казало Косчето на Врабчето. Дори в него има звезди. Красота. Необятна красота.
-Прилича на сълза, но особена. Изпълнена със живот и звезди.
Така казало врабчето. И радостта изпълнила сърцата им. И косчето запяло най чудната си песен, и тя се понесла над морето, прекосила горите, полята, градините, езерата и реките и достигнала до гората дето живеели те. Приятелите им чули песента и разбрали, че Кос пее от щастие, защото е изпълнил най-съкровенната си мечта, да види морето.
И мравчиците работливи, пеперудките красиви, калинките пъструшки, пчеличките медоноски, синьото синигерче, дори звездичките от небето изпитали онова щастие, което може да изпита само истински добър приятел за достигнатата мечта на свой другар.
Те го обичали. И искренно се радвали за него.
-А, врабчето? ще попитате вие.
-Врабчето е най-добрият приятел на Косчето, защото преминало целия дълъг и опасен път с него, защото го обичал от сърце.
Сега заспивайте, защото е време за сън, а звездичките пеят чудна песничка за косчето и врабченцето от зелената гора. Те намигват весело на всеки, който ги погледне и му обещават най-сладките сънища на света.
-Лека нощ!