автор: rainy

Ако само можех за миг да уловя
струните на душата ти прокъсани,
поне за миг със себе си да ги залепя,
ще те целуна с поглед мълчаливо,
с ръцете си избодени ще те докосна -
стига ми! - И ще си ида във нощта.

Ако само можех за миг да се превърна в гумичка,
следите от себе си безшумни аз да заглуша,
и спомена за мен като хартия раздран нека бъде!
Раните несъществуващи тогава за миг ще залича.
С тях ще убия, и изтрия, и изгладя в теб и другото обаче -
отпечатък един единствен в душата ти от мен и любовта.

Излишно е по мен ти пак така да хвърляш камъни -
там стената липсва, която да ти каже "спри".
Не опитвай обичта ми да прекършиш и унищожиш - няма да успееш!
А тя никога и нищо на теб няма да ти забрани.
Ако ти е нужно и го чувстваш, кажи й колко е фалшива - тихичко.
Тогава няма да я виждаш, и няма да бъдем за теб обида аз, и тя.

И ако трябва аз да не съществувам повече,
и любовта ми да не е за теб лъжа,
тогава пак ще те боли, но много мъничко -
ще си ида! Обичам те и не искам със себе си да ти горча.
Важното е, че ще вярваш отново и единствено на себе си.
Ти имаше и имаш всичко мое винаги, но... нека е така.