автор: angar

Стихът ми - грапав и суров.
И заповедите - железни!
Защото моята любов
е ведра, пролетна и нежна!

Прелитам с грохот и руша,
засипвам с пепел долината -
а сам обичам от душа
и птиците, и тишината.

Понесъл смърт под две крила,
вещая гибел за земята -
защото искам, сред цветя,
да раснат във игри децата!

Аз не можах да построя
ни скромен дом, нито машина.
В дежурства, в полети, в стрелби -
така животът ми премина.

Завиждам на онез от вас,
които ще строят и сеят,
а танк и боен самолет
ще знаят само от музея!