Неизвървяните ми пътища
вяло рамене отпускат,
слепи бариери
лъжи в краката ми плетат.
Харпия звездите ми съблича,
по рехавия гръб на времето
следите им боде.
Чужди белези
на отлетяло щастие
събирам,
към себе си
по друга траектория
вървя.
За мене не -
страхувам се,
че тебе ще забравя
докато чакам моите
да събереш.
.