автор: new-born

В кривите очи на вчерашния ден
Душата си уплашена видях.
В подгъвите мръсни на вчерашния ден
Родих се и безмълвно заживях.

Под наниза от празни часове
Главата си сведох, готова за дъжд.
Под чадъра сив от празни часове
Крилете си разтворих, рязко, изведнъж.
И косата побеляла разля се до Днес
Обградена от искрици светлина.
И ръката потъмняла протегна се до Днес,
Трепереща, помръдваща едва.
* * *
В светлите очи на утрешния ден
За себе си повече разбрах.
В топлото сърце на утрешния ден
Започнах да живея, без спомени, без страх.