автор: jana_turn

отново е после

чак сега виждам по колко начини се пишат стихове за смъртта
такава лелка ежка край гората чакат
след мазната вечеря задушни сънища за цигани
а отвъд септемврийската стена камъни да безкрайност

ти, в заскрежена кола, ме караш с температура в студа
долепям езика си
към стъклото, но не това парченце от мен е най-горещо много съм болна
толкова много съм звездичка от сняг, часовник който дели поредните минути
на шест по-малки минути по-плътно прибрани между
снежната шевица искам да имам такава рокля свърши това а после
ако искат нека ме хванат с нея или нека лежа
под стъклото като снимка на Божата Майка която съседа
направи по време на чудото в градината.