автор: Fanagoriq

Всички търсим смисъла
на жалкото си съществуване в този противоречв свят.
Планетата ни е толкова жалка-с оганичените си ресурси-казано като истински Консуматор!- и чупливото си равновесие.И в същото време...така красива е тази планета със зелените си гори,сините си води и палитра от живинки и аромати...
Този прехвален и задушлив с лютите си смогове XXІ век. Можеш да имаш всичко, но някак си нямаш нищо...Дори душа нямаш,за да кажеш,че си човек. Но и компютър не си-използваш едва първите няколко процента от мозъка си...
И тази България-така велика и бляскава в миналото си,а така празна,студена и неприветлива днес...Знаеш ли,земите и красотите и още са същите,само дето ние се изродихме...хората...
И на въпроса за смисълът-мъдра или глупава-все едно-аз го намерих. Живях 20 години,за да спася човешки живот. И, като се замисля, това е повече, отколкото много други могат да кажат,че са постигнали. Има и ирония-никой не знае,че съм го спасила-и така трябва,защото аз го тласнах надолу...
И така,дадох му отново живот-но му го дадох от себе си...и времето ми изтича. Да си отида,за да живее той...така трябва да бъде...