автор: pord

Като се разнесе вестта, че дядо Матейко се нафиркал до козирката, отначало никой в Подуене не повярва, включително и аз. Познавах стареца: думата му на две не ставаше.
Какви ли не версии се разнесоха, какви ли не слухове плъзнаха! Налагаше се сам до проверя как стоят нещата, пък и ме сърбяха ръцете за разследващ материал. Кой се интересуваше вече от убийство на банкер, таксиметров шофьор или кмет? И полицията, и журналистите не стигаха доникъде, по-точно – пълнеха вестниците и папките, докато всичко се забрави. Щях да използвам познанството си с дядо Матейко, та дано изкопча цялата истина. Все пак не бях Войнолюб Банатов или Кавалерий Нефелов, та бдителни гражданки да ми подхвърлят списъци, писма и документи с противоречиво съдържание! Можех да разчитам само на себе си, ако исках да заслужа наградата “Черноризец Храбър”...
Разчитах и на феноменалната си памет, но за всеки случай взех и диктофона. В хоремага заварих развълнувани подуенци, които си разменяха клюки и закачки.
-Защо се е напил, след като твърдо заяви, че няма да тури капка в уста след повишаването на акциза?
-Кажи ни да ти кажем – отвърнаха неохотно подуенци и ме изгледаха по шопски.
-Навремето дядо му избяга от рая и слезе в ада, за да иде в кръчмата и да си пийва кога от мъка, кога от радост, кога от заранта.... – опитах се да се помайтапя аз, но те ми обърнаха гръб. Нищо друго не ми оставаше, освен да ида у дядо Матейко.
Със свито сърце приближих схлупената му къщурка и потропах на вратата.
-Влез! – извика сърдито отвътре дядо Матейко с фъфлещ от надебеления език глас.
Прекръстих се и си придадох ербапски вид. Старецът беше полегнал край ниската масичка, за да не падне, а пред него стърчеше бутилка.
Реших да хвана бика за рогата.
-Дядо Матейко, защо пак пропи?
-Я си сипи едно – отвърна той. – Налей и на менека!
Сипах, чукнахме се, отпихме. Беше белисима парцуца, както пее приятелят ми Гинчо Pavlov в една песен.
- А мое ли позна сам? – попита ме дядо Матейко.
-Да не би заради това, че в обяснителната бележка към изложеното в Лондон Видинско четвероевангелие погрешно бяха отбелязали, че ръкописът е написан на “македонски църковно-славянски” език, а не на старобългарски?
Дядо Матейко кимна отрицателно.
-Или задето представиха колекцията на Васил Божков “Великолепието на България” в сградата на Европейския парламент в Брюксел?
-Ха! – изсмя се дядо Матейко. – Голем праз! И от най-богатия накрая остават само череп и кости...
-Или защото бюрократите в Брюксел се объркаха, та в хиляди официални джобни тефтерчета и настолни дневници, раздадени на служителите на ЕС, били разменени столиците на България и Румъния?
Като казах това, дядо Матейко изведнъж рипна на крака.
-Топло!
-???
-Почти позна!
-Ма те никогаж не са знаели де е България, дядо Матейко! Бива ли заради това да си нарушаваш обещанието!
-Ех, младо-зелено! – рече дядо Матейко. - Друга е грешката. Столицата на България не е нито Букурещ, нито София, а Вашингтон! Ей туй нема да им проста и пак ще си вара парцуца!
Не ми оставаше нищо друго, освен да се накъркам и аз. С дядо-Матейковата парцуца никак не беше трудно...
И „Пулицър” в кърпа ми беше вързан!